Кои са Хизбула?

От Кетрин Уесткот

BBC News Online

„Хизбула", което в превод означава „Партия на Аллах", се появява в Ливан в началото на 80-те години на ХХ в. и се превръща в главното радикално ислямистко движение в региона.

Партията има за цел да изгони израелските войски от Ливан. През май 2000 г. „Хизбула" постига една от основните си цели, отчасти поради успехите на военното си крило, а именно израелската армия да се изтегли след 20-годишна окупация от Южен Ливан.

Днес „Хизбула" е пример и вдъхновение за палестинските фракции, воюващи да освободят окупираните територии.

Палестински демонстранти
„Хизбула" е прегърнала каузата за Освобождение на Палестина. Те публично заявяват, че са готови да открият втори фронт срещу Израел в подкрепа на интифадата (палестински революционни действия, целящи да сложат край на израелската окупация на палестински територии.)

„Хизбула" е основана от група духовници през 1982 г. след израелската инвазия в Ливан. В началото идеята е била да се окаже съпротива срещу израелската окупация.

Вдъхновена от успеха на иранската революция, партията започва да мечтае да превърне Ливан от страна с различни вероизповедания в ислямска държава по ирански образец. Макар тази идея впоследствие да е изоставена, партията е добре структурирана политическа организация, представена в парламента.

Терор
Политическата риторика на „Хизбула" се изразява главно в призиви за унищожаване на държавата Израел. Според нея цялата територия на Палестинската автономия е окупирана, а а Израел няма право на съществуване.

Духовният глава на „Хизбула" Шейх Фадлала е близък с Иран
Дълго време „Хизбула" е подкрепяна от Иран, откъдето я снабдяват с оръжие и пари.

В началото на създаването си „Хизбула" подържа контакт с контингент на Иранската революционна гвардия от около 2000 гвардейци, разположен в долината Бекаа в Ливан, изпратен през 1982 г., за да подкрепи съпротивата срещу Израел.

С увеличаването на нападенията на „Хизбула" срещу цели в южен Ливан, се засилва и иранската военна помощ.

Движението възприема и тактиката за отвличане на западни заложници, действайки чрез многобройни специализирани бойни групи като Организацията за революционна справедливост и Организацията на потиснатите в света.

В продължение на много години „Хизбула" е синоним на терор, самоубийствени атентати и отвличания. През 1983 г. при самоубийствено нападение на бойци, присъединили се към „Хизбула", в Бейрут загиват 241 американски морски пехотинци.

Ревностно фанатични и изискващи пълно посвещение
Партията действа под закрилата на съседна Сирия - с гражданските размирици да не се превърнат в карта в ръцете на Дамаск, изиграна в сирийската конфронтация с Израел срещу окупацията на Голанските възвишения.

За две десетилетия „Хизбула" се развива и към момента разполага с хиляди обучени бойци, с представители в парламента, както и с динамична социална програма, подпомогнала хиляди ливанци, сред които много шиити.

Бойците на „Хизбула"
„Хизбула" доказа, че има застрашителна военна сила.

Те са фанатично ревностни, изискващи всичко от своите членове и посветени на това да установят Исляма като начин на живот.

В началото водачите на „Хизбула" налагат стриктни правила за ислямско поведение в градовете и селата в южната част на страната - стъпка, която обаче не се одобрява масово от гражданите в района. Партията предупреждава, че нейните ислямски възгледи не бива да се възприемат от ливанците като намерение за налагане на ислямско общество.

Но независимо от примерите на насилие в ранните етапи на партията, „Хизбула" подчертава, че тази визия за ислямизация не бива да се тълкува като намерение да се натрапи ислямско общество в Ливан.

Политически ходове
През последните години „Хизбула" си спечели значителни симпатии и подкрепа от страна на Ливан.

Успешните терористични удари върху прехвалената израелска армия й осигуриха подкрепа и голям респект от други религиозни общности.

„Хизбула" фигурира в списъка на САЩ на терористичните организации, а през март 2005г. Европейският парламент също обявява организацията за терористична. Правителството в Бейрут обаче смята „Хизбула" за национално съпротивително движение.

Партията е популярна сред шиитите, които съставляват близо 40% от 3-милионното население на Ливан. На изборите през 1992г. спечелват 8 места в парламента, а през 2005 г., заедно с шиитското политическо движение „Амал", „Хизбула" спечелва общо 35 депутатски места в парламента.

Организацията обаче не се приема еднакво радушно от различните общности в Ливан. Християните например я обвиняват в опити за дестабилизиране на страната. 

МОЯ КОМЕНТАР: Някой беше казал: "Искаш ли да разбереш истината за нещо, разбери неговото начало..."

Ако тази максима е вярна (а тя е, в повечето случаи), то това не говори много добри неща за Хезбола. Партията на Бог? Кой Бог? Бога на терористични акции, самоубийци, които се взривяват по автобусни спирки и кафенета?

"Съпротива"? Много удобна дума за една 100% терористична организация. Много в стила на албанската Армия за Освобождение, която сега има места в парламента в Макендония. Въпреки, че всички знаят какви са корените на тези "депутати".

Кога някой е чул за Израелци, които се самовзривяват в кафенета в Сирия или Ливан?

Понеже аз не съм.

Израилтяни протестират срещу ресторант „Хитлер" в Индия

Ресторантът, който отвори миналата седмица, бе промотиран с плакати на Фюрера и нацистки свастики, което потресе малката юдейска общност в Индия и разбуни ярост в световен мащаб.

„Надяваме се, че индийските власти ще направят необходимото, за да може Хитлер, този масов убиец, да не получи рехабилитация,” заяви пред Ройтерс Даниел Зохар Зоншайн, консул в Мумбай.

Ресторантът с многонационална кухня, който има зала за пушене на екзотичното индийско наргиле „хука”, използва рекламни материали по билбордовете с червена свастика, вплетена в името на заведението.

Собствениците, които махнаха огромния плакат на Хитлер, поставен първоначално на входа, заявиха, че са избрали името на немския лидер, за да изпъкне сред стотиците други ресторанти.

Но останалите евреи в Индия – повечето вече се върнаха в Израел или мигрираха на запад – заявяват, че обмислят законни действия срещу това.

Зоншайн каза, че се надява собствениците да осъзнаят емоционалното нараняване, което са причинили на евреите със своето действие.

„Има мярка за всяко нещо. В Индия вярваме, че ако нещо от този род наранява чувствата на дадена общност, то може да се тълкува като криминално деяние,” каза той.

Не успяхме да се свържем с властите в Нави, предградие на Мумбай, за техен коментар.

Началникът на полицията в Нави, Рамрао Ваг, заяви, че тепърва очаква да получи оплаквания срещу ресторанта.

„Във всеки случай не смятам, че е възможно да бъдат предприети законови мерки,” заяви той пред Ройтерс.

Собствениците на ресторанта са заявили, че не промотират Хитлер, нито нацистката идеология, но няма да променят името на ресторанта.

Те заявиха, че до октомври ще отворят още два такива ресторанта със същото име в Мумбай.


Оригинален материал: http://news.yahoo.com/s/nm/20060823/od_uk_nm/oukoe_uk_india_israel_hitler

Колективното бездействие на Европа в Ливан

Джеймс Граф, сп. “Тайм”
21 Август 2006
първоначално в: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=120635

Вероятно изглеждаше така, сякаш Европа е готова да организира значително военно участие в международните мироопазващи сили в южен Ливан. Върховният външнополитически представител на Европейския съюз Хавиер Солана заяви на 13 август, че в “съвсем кратко време” 4 000 от планираните 15 000 международни военни ще бъдат в района. “Можете да сте сигурни, че ЕС е с вас,” каза той в Бейрут.

Миналата седмица обаче Европа – и в частност Франция – огледа по-внимателно ситуацията и се задави от ужас. Непокорната Хизбула заяви, че няма никакво намерение да предава оръжието си. Правилата на споразумението, по силата на което ще действат международните сили, си остават “мъгляви”, настоя френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари, на фона на угрижени кимания в знак на съгласие от другите европейски столици.

Докато тези правила не се изяснят, европейските страни ще се разкъсват между убеждението, че трябва да участват в мироопазващия процес на ООН и сериозните притеснения, че изпращат войниците си в една, както се изрази един от парижките държавници, “опасна, трудна и вероятно дори безпомощна ситуация”.

За момента Европа изглежда заема по-задно място, в сравнение с Азия. Марк Малок Браун, помощник-генералният секретар на ООН заяви, че Обединените нации са поели ангажимента за допълнителни военни сили от 3 500 души, които да се разположат в района през следващите две седмици след твърдото обещание от Бангладеш, Индонезия, Малайзия и Непал. Но вероятно и Европа скоро ще се качи на борда.

В петък италианското правителство даде формално съгласие да участва, след като бъдат уточнени параметрите на споразумението. “Не бягаме от трудностите”, заяви италианският външен министър Масимо Д`Алема, “но нашата страна трябва да отговори на призива на ООН”. Турският премиер Реджеп Таип Ердоган възрази, че Турция не може да рискува да бъде изолирана в региона си, както е станало в Ирак и също трябва да изпрати войници в Ливан. Испания и Белгия също ще изчакат изясняване на мандата, докато Германия, която не би искала да бъде поставена в ситуация, в която нейни войници да трябва да стрелят срещу Израел, ще изпрати само небойни части.

Въпреки това Франция остава изненадващо изпълнена с нежелание, като се има предвид, че нейните дипломати имаха водеща роля при договарянето на примирието. Малок Браун заяви, че е “разочарован” от решението на Париж да изпрати само допълващи сили от 200 войници, което е много по-малко от 2 000 - 4 000 войници, на които се надяваха от ООН.

Опозиционната социалистическа партия е в неочаквано единомислие с американския президент Джордж Буш, че Франция трябва да изпрати повече войници. След като първата част от нейната скромна дан се разположи в Ливан през почивните дни, френските власти възнегодуваха срещу твърденията, че Париж не полага кой знае какви усилия. Френски генерал командва 2 000 военнослужещи на ЮНИФИЛ, която наблюдаваше конфликта край границата от 1978 г. и според френското правителство те са готови да продължат до края на февруари. Франция ще продължи и военноморското си присъствие, чрез което беше осъществена евакуацията през Кипър.

Това, което пречи, е обещанието за по-голям брой военнослужещи към разширените части на ООН. “Спомням си болезненото преживяване от други операции, когато силите на ООН нямаха достатъчно прецизирана мисия или цели”, заяви пред френското радио Алио-Мари, визирайки смъртта на 71 френски войници в зле формулираната мироопазваща мисия в Босна в началото на 1990-те години. През октомври 1983 г., 58 френски сини каски загинаха при самоубийствен бомбен атентат в Бейрут, приписван на предшественика на Хизбула.

“Усещането за déjà vu няма как да бъде пренебрегнато”, заяви Франсоа Исбур, експерт по сигурността, който по това време е бил съветник на министъра на отбраната. “Надявам се, че правителството няма да постави хората ни в опасност без ясен ангажимент, че Хизбула е разоръжена”.

Френската позиция подчертава една очевидна истина: както повечето дипломатически компромиси, резолюция 1701 на Съвета за сигурност е по необходимост твърде двусмислен документ. Той бе приет само след одобрението на правителствата на Израел и Ливан, а силите на ООН помагат по покана на ливанското правителство, част от което е Хизбула.

Международната мисия попада под глава 6 на хартата на ООН, което означава, че участниците в нея могат да използват оръжие само за собствена защита.

“Проблемът при тези сили е, че действията им трябва да бъдат съгласувани и с Хизбула”, заяви Тим Уилямс от бритаския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността в Лондон. Френското колебание може да принуди ООН да поеме по-твърд подход, но има твърде малки възможности за маневриране. В крайна сметка президентът Жак Ширак може да реши, че няма как да не подсили френския контингент към ООН в изпълнение на двата си трайни принципа – многостранни политически действия и независимост на Ливан.