„Предопределено ти е да живееш в Израел.” Това пророчество ми беше давано множество пъти, докато бях младо момиче в началото на 20-те си години. По това време имаше области от живота ми, които не бяха изцяло отдадени на Бог и да се преместя в Израел ми звучеше като да бъда отведена в страна от третия свят като Афганистан или Сибир.Но на 15 октомври 1967, точно преди 40 години, пристигнах в Израел за да посетя за две седмици родителите си. Само четири месеца преди това малобройния народ, състоящ се от малко повече от 2 милиона еврейски граждани, беше успял да избегне опита за пълно унищожение, от страна на съвместните усилия на Сирия, Йордания и Египет и да постигне победа, каквато дори не биха могли да си представят министър председателя, ръководителите на армията и цялото население на Израел. Еуфорията на нацията беше неописуема. За ортодоксалните евреи нямаше никакво съмнение, че дните на Месията са дошли. Според нерелигиозните граждани се беше случило чудо. Арабите бяха напълно победени и със сигурност си бяха взели поука. Вече нямаше да има война! Всички повтаряха с радостен възторг: „Ерусалим е отново наш!”. При тези невероятни вълнения, аз и моите родители кацнахме в Израел.
Но скоро открих, че има малцина останали вярващи евреи в тази земя. Като цяло нямаше такива. Да, намираше се някое вярващо семейство или отделен човек. Виктор Самджа и неговото семейство, имигрирали от Тунис вече бяха основали Месианския съвет в Йерусалим и семейство Хеймови (сега Бар Давид), който бяха емигрирали от България правиха малки групови срещи в едно предградие на Тел Авив.
Помислих си: „ Как биха могли хората в Израел, когато има толкова малко вярващи в тази земя, някога да имат възможността да чуят разбираемо обяснение за спасението според Библията?”
Макар да нямах предварителни планове да остана в Израел, след като се посъветвах с баща си, реших да направя документален филм с продължителност тридесет минути за създаването на новата държава Израел и скорошното връщане на Йерусалим на юдеите – точно както е било предсказано от пророците. Имах усещането, че е важно християните да разберат, че важни части от библейските пророчества се сбъдваха и Израел имаше нужда от ходатайствени молитви от целия свят. Също така започнах да уча иврит.
Едновременно с изучаването на езика, прекарах почти три години в работа по филмa, който кръстих „Сухи кости”. Известно време се борих със сценария и един ден си помислих: „Защо трябва аз да описвам сегашното изпълнение на пророчествата? Та аз имам най-добрите сценаристи на света! Например Мойсей, Исая, Еремия, Езекил, Данаил, Захария!” Така че прекарах много месеци като четях книгите от целия Стар завет.
Всеки път, когато прочитах стих, който предричаше страданието или описваше величието на идващия Месия, или разказваше за завръщането на юдеите в Израел, или за възстановяването на Eрусалим, аз го записвах на листче. По това време нямаше компютри. Когато приключих купчината с листчета беше доста висока. От тези писания аз създадох сценария и сключих договор с израелска компания, която да продуцира филма, който аз режисирах.
По време на заснемането имах много възможности да свидетелствам пред моя кинематограф Адам Грийнберг, който след това стана много търсен оператор в Холивуд и засне филми като „Терминатор” с участието на Арнолд Шварценегер.
Търсих човек, с много изразителен глас и израелски акцент, който да прочете текста с разказа, който както вече споменах беше изцяло съставен от писания от Стария завет. Запознаха ме с Йоши Ядин, известен актьор в израелския театър и брат на известния археолог Игъл Ядин, който прави разкопки в Масада и Мегидо и по-късно стана заместник министър председател. Йоши се съгласи да чете във филма. За да направя сценария чисто физически, просто взех библията и изрязах писанията едно по едно и ги залепих на хартия. Първоначално Йоши беше изненадан и ме попита дали не осквернявам Библията като я режа. Отговорих му, че библията се осквернява от тези, които не спазват заповедите, написани в нея. Той беше доволен от отговора и ние записахме разказа. Йоши каза на семейството и приятелите си за нашия проект и по-късно бях помолена да режисирам археологически филм за Игъл Ядин в Медиго (място, известно като Армагедон в Новия завет). Йоши също така говори с Голда Мейр, която тогава беше министър председател на Израел, за „Сухи кости”. Тя му казала, че иска да види филма. Тъй като знаех колко е заета и написах писмо, в което предлагах да занеса филма в дома й. Тя ме покани да й го покажа на 10 август 1971. Тази възможност породи голямо нетърпение у мен и ме накара да се моля много! Като се молих за нея, сякаш виждах Голда Мейр в леглото й през нощта, докато гледа нагоре и пита: „Има ли наистина Бог?” Също така усещах, че ще има някакъв вид духовно противопоставяне към тази покана и аз и моя приятел започнахме да се молим с дълбока ходатайствена молитва Бог да ми позволи да й покажа този филм, без да бъда прекъсвана.
Дойде денят, в който трябваше да занеса филма и аз влязох с огромен букет цветя. Спомням си как хората от охраната го прегледаха внимателно, за да се уверят че няма поставена бомба между стръковете. Там бяха също така няколко нейни помощници и членове на семейството й. След кратък разговор филмът започна. Идеята му беше да представи Израел в края на 60-те години на 20 век – една нация възродена от пепелта, точно както бяха пророкували, че ще се случи в последните дни. Също така имаше част, където разказвача чете глава 53 от Исая за страданията на Месията, който ще умре заради греховете на Неговия народ. Изображението показваше фигура подобна на тази на Месията между неговите овце в черно и бяло, която беше много ярко осветена, като по този начин се постигаше мистично усещане. Тази сцена беше преплетена с такава на овца, която бива принесена в жертва на олтар. Филмът завършваше с призива на пророците за покаяние и Божието обещание, в книгата на Езекил, да изкупи своите овце от вълците измежду народите. Когато филмът свърши настъпи тишина. След това Голда попита: „Каква част от филма е от Стария завет и каква част е от Новия завет?” Аз й отговорих: „Целия разказ е само от Стария завет”. Тя седна замислена и после каза: „Но защо имаше кръв? Какво значение има тя?” Разбира се, това отвори темата за свещеническото служение на левитското племе, на което е заръчано да пролива кръвта на животни, за да плати за греховете на израилтяните. Подчертах, че само след като се пролее кръв, кохенимите (свещениците) могат да влязат в Божието присъствие и да се молят за хората. Както обясних: „Това е причината поради която Исус е трябвало да умре и да предложи живота си, така че ние да можем да живеем. Той е Божият агнец. Той е пътят към вечното опрощаване на греха на юдеите и на всички, които го желаят. Той е портата към Божието присъствие в Израел.” Голда още веднъж спомена сцената от глава 53 от книгата на Исая и каза тихо: „Това е бил Исус”. Бях изумена колко отворено беше сърцето й, докато говореше. Изведнъж, един човек в стаята започна да вика много ядосано: „Това е идолопоклонничество (авода зара)! Това противоречи на юдаизма!”
С това приключи нашия разговор. Но аз бях прекарала почти един час в разговор за пътя към спасението с министър председателя Голда Мейр. Бях уверена, че чрез нашите молитви (както и на тези които се молеха за нас) Бог бе задържал коментарите на ядосания мъж, докато министър председателя бе имала възможност да чуе добрата вест чрез думите на самите пророци. Напуснах резиденцията й в полунощ, след като бях прекарала два часа с нея и усещах, че Бог беше искал тя да има възможност да зададе въпросите на сърцето си.
На следващия ден по телефона ми се обади същия помощник, който беше направил коментарите за идолопоклонничеството. Той ми каза, че министър председателя е харесала много филма и цялата вечер. Освен това ми каза, че всички там смятат, че вечерта е била много интересна.
Чух, след смъртта й през 1983, че един вярващ доктор, който се е грижил за нея в болницата е казал, че тя е приела Йешуа като неин Месия. Но тъй като има множество слухове в Израел, нямам представа дали тази история е истина или не е. Но това, което знам е че тя зададе важни въпроси и слушаше внимателно добрата вест на древните израелски пророци. Един ден добрата новина ще се разпространи в тази земя, с такава яснота и сила, че целия Израел ще бъде спасен. Ние вярващите в Израел, днес сме първите, които знаят, че този паметен ден идва!
И, о, как копнеем да дойде!
