Пригответе се за нападение [над Иран]

Даниъл Пайпс
„USA Today”
11 юни 2008 г.

В разсекретено заключение на Националната разузнавателна служба със заглавие „Иран: Ядрени намерения и потенциал” (www.graphics8.nytimes.com) американските разузнавателни агенции съобщиха през декември 2007 г. следното: „Считаме с голяма увереност, че през есента на 2003 г. Техеран е спрял своята програма за ядрено въоръжаване”.

Това изключително противоречиво заключение окуражи иранските лидери (www.news.xinhuanet.com) да отхвърлят възможността за американска атака, позволи на Техеран да заеме още по-войствена позиция (www.iht.com) и както можеше да се очаква, направи по-нататъшните преговори безплодни (www.news.xinhuanet.com).

Най-добре би било самите иранци все още да може да бъдат убедени да закрият ядрената си програма, понеже алтернативите – американска или израелска атака, или да се позволи на апокалиптично-мислещите лидери в Техеран (www.washingtoninstitute.org) да направят Бомбата – са далеч по-лоши.

Подновяването на мрачните предчувствия в Иран предлага уникален начин за постигане на тази цел. Единствено като убеди Техеран, че на иранците никога няма да бъде позволено да притежават ядрено оръжие, Вашингтон може да ги накара да прекратят програмата си и да избегне необходимостта от военна кампания. Това все още може да бъде постигнато, но изисква основна промяна в курса на американската политика.

Първо, администрацията на Буш трябва да се подготви за възможна атака върху ядрената инфраструктура на Иран и второ, трябва публично да сигнализира за тази опасност. Израелските лидери трябва да направят същото, както направиха вече някои от тях (www.danielpipes.org). Трето, администрацията трябва да устои на неизбежното цунами от критики. Четвърто, тя трябва да окуражи правителствата, които са най-големи противници на такава атака – включително Европейския съюз, Русия (www.news.xinhuanet.com) и Китай – да упражнят натиск върху Техеран да прекрати ядрената си програма.

Ако този подход успее, кризата ще бъде решена. Ако ли не, щатските президентски избори през ноември ще приемат заплашителни размери. „Има само едно нещо, по-лошо от това САЩ да изберат военни действия." – каза Джон Маккейн (www.cbsnews.com) – „Това е Иран да притежава ядрено оръжие.” За разлика от него, Барак Обама (www.barackobama.com) призова за „трезва и решителна дипломация”, „по-строги [икономически] санкции” и „алтернативни източници на енергия” – по същество, призив за все същите стари неща (www.reuters.com).

Ако мандатът на Джордж Уокър Буш завърши с победа за Маккейн, Буш вероятно ще се оттегли, като позволи на Маккейн да решава следващите стъпки. Но намерението на Обама да продължи с досегашната неуспешна политика предполага, че, ако спечели той, Буш би могъл да постави началото на военни действия срещу Иран, въпреки традицията освобождаващите поста президенти да не започват важни инициативи в последните седмици от мандата си.

Източник: copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс, Bulgaria Watch Bulletin

Започва ли турското правителство реформация на мюсюлманството?

Даниъл Пайпс
„Джерусалем поуст"
22 май 2008 г.

Новините от Турция сочат, че правителството стартира смела инициатива
за преразглеждане на исляма.

Министерството на религията в Турция с необичайното название
„Президентство по религиозните въпроси и религиозната благотворителна
фондация" (www.diyanet.gov.tr) стартира проект "Хадиси" (хадис е устно
предание за пророка Мохамед, б. пр.) за систематично преразглеждане
през следващите три години на 162 000-те предания хадиси и свеждането
им до около 10 000 с цел отделяне на автентичния ислям от допълнително
натрупаното в продължение на четиринадесет столетия.

Преданията хадиси съдържат информация за изказванията и делата на
Мохамед, Пророка на исляма. Те допълват Корана и играят основна роля
при формирането на Шериата (ислямския закон), като по този начин
съществено влияят на живота на мюсюлманите. Въпреки тяхната значимост,
мюсюлманите реформатори са им посветили малко изследвания поради
огромния им брой, сложността на обработката и трудността да се отделят
„сигурните" от „слабите" хадиси.

Един от 85-те университетски преподаватели по теология, работещи по
проекта, Исмаил Хаки Унал (www.csmonitor.com) от Университета на
Анкара, обяснява неговата цел: „Коранът е основното ни ръководство.
Опитваме се да елиминираме всичко, което е в противоречие с него."
Уебсайтът на проекта обяснява, че работата по него е „важна стъпка в
пренасянето на универсалното послание на Пророка на исляма в XXI-ви
век".

Мехмет Гьормез (www.todayszaman.com), старши лектор по хадиси към
Университета на Анкара и вице-президент по религиозните въпроси,
добавя, че проектът има научна цел – да се разберат по-добре хадисите:
„Ще направим нова компилация от хадиси и ако е необходимо, ще ги
тълкуваме наново". В по-общ план Гьормез обяснява: „Проектът черпи
вдъхновение от тълкуванията на модернистичната тенденция в исляма. […]
Искаме да подчертаем положителната страна на исляма, която насърчава
личното достойнство, човешките права, справедливостта, нравствеността,
правата на жените, уважението към другите."

Това означава ново тълкуване на хадисите, които „представят жените
като по-нисши същества" – например тези, които насърчават обрязването
на жени2, убийствата в името на честта и забраната жени да пътуват без
съпрузите си. Един от участниците, Хидайет Севкатли Туксал
(www.telegraph.co.uk), дори обявява някои от хадисите за фалшифицирани
с цел „да подсигурят доминирането на мъжете над жените". Но въпреки
усиления дебат относно забрадките, който се води в момента в Турция,
проектът избягва този въпрос. Друга чувствителна тема касае правото на
мюсюлманите да сменят вярата си – проектът разрешава такива обръщения.

Някои турци хранят големи надежди относно проект „Хадиси", който има
за задача да публикува многотомно издание на турски, арабски и руски
езици до края на годината. Таха Акьол, политически коментатор, смята,
че се случва революция. „В други страни реформирането на исляма се
прокарва от деспотични или модернистични режими, а в Турция виждаме,
че реформата тече в средните класи. Това е истинска реформа." Друг
коментатор, Мустафа Акьол (www.radionetherlands.nl), вярва, че
ревизираните хадиси „ще са стъпка към промяна на мисловните модели".

Фади Хакура (www.mcclatchydc.com) от института „Чатъм хаус"
(www.en.wikipedia.org) отива още по-далеч, като нарича проекта „нещо
подобно на християнската Реформация". Той аплодира факта, че проектът
се спонсорира от Партията за справедливост и развитие (ПСР, на турски:
Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP) на премиера Реджеп Тайип Ердоган.
Въвличането на ПСР означава, че „това движение за реформи не се
осъществява от светска група, а от управляващата [партия, която] е
много религиозна и консервативна. Ето защо това е автентичен вътрешен
процес на промяна."

Други наблюдатели са по-скептично настроени. Например, Хашим Хашими,
бивш депутат, заявява, че „съществуват установени възгледи относно
исляма и практикуването му, които се прилагат от 1 400 години и няма
скоро да се променят". Дори ръководителят на министерството Али
Бардакоглу (www.english.sabah.com.tr) признава, че „не реформираме
исляма; реформираме себе си".

Какво означава тази инициатива? Прилича на сериозни усилия да се
модернизира ислямът, а такива са добре дошли. В същото време, човек би
трябвало да се зачуди за дневния ред на правителството, когато то се
намесва в сложната и дори подмолна област на религиозната реформа.
По-специфично, ислямисткият характер на ПСР предизвиква подозрения, че
проект „Хадиси" ще се ограничи до относително лесните социални въпроси
и ще избегне по-трудните политически такива, за да изработи един
по-лесно защитим на идеологическа основа ислям, докато запази някои от
по-проблемните му аспекти. Фактът, че проектът избягва темата за
забрадките, загатва ли също така, че той няма да се занимае и с
юридическите права на жените, браковете между мюсюлманки и
не-мюсюлмани, забраната на лихва върху парите (риба), джихада, правата
на не-мюсюлманите и създаването на ислямски ред?

Като ограничава тематиката си, проектът би могъл по-скоро да
подпомогне ислямизма, отколкото да модернизира исляма. Истинската
реформа очаква истински реформатори – не ислямистки функционери, а
независими, съвременни индивиди, решени да съобразят исляма с
най-доброто от нравите на съвремието.

Източник: Bulgaria Watch, copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс