Резолюция на ООН: "ционизъм" не ознчава "расизъм"

Едно от наследените плашила, които пропагандата на московските идеолози през 20 век насади дълбоко в подсъзнанието на милиони хора от комунистическите страни, включително България, беше наратива за това колко опасен е "ционизма".

Комунистическите идеолози, с помоща на пропагандната си машина в образователната система и медиите, успяха да наложат идеята за това, че едва ли не ционизма е равнозначен на тероризма, който организации като Хамас, Фата и други ползват за постигане на своите цели.
За баща на ционизма се счита Теодор Херцел (на снимката в ляво), който е бил австрийски евреин роден в Унгария. През 1894 година, той става свидетел на антисемитската кампания срещу капитан Алфред Драйфус, основана на фалшиви обвинения в шпионаж в полза на Германия. Синагоги и отделни евреи биват атакувани, вълна от антисемитизъм залива цяла Франция. Това подтиква Херцел да даде призив за възстановяването на еврейска държава на територията, днес позната като Израел. Ционизъм в този смисъл е доктрината и движението подкрепящи правото на еврейския народ да има своя суверенна държава на територията, която исторически е принадлежала на евреите от времето на библейския патриарх Аврам.
След Втората Световна война и холокоста, в който шест милиоина евреи биват пратени на смърт от режима на Адолф Хитлер, международната общност приема идеята за основаването на държавата Израел, което става факт на 14 май 1948 година. САЩ са първата страна, която признава суверенитета на новосъздадената държава Израел - единствената демокрация в Близкия изток и до днес.
На 10 ноември 1975 година Обединените нации обаче приемат резолюция 3379, която определя ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. Несъмнено, това е един от най-осъдителните актове на международната организация, която отдавна е загубила респекта на голяма част от хората по света. Опозиция срещу резолюция 3379 започва да се надига веднага след нейното приемане, но резултата идва чак в началото на 90те години.

Резолюция 46/86 на Генералната асамблея на Обединените нации, бива приета на 16 декември 1991 година (със 111 гласа – “за”, 25 гласа – “против” и 13 – “въздържали се”) и така отменя Резолюция 3379 (приета на 10 ноември 1975 година със 72 гласа – “за”, 35 гласа – “против” и 32 – “въздържали се”).

Израел поставя отмяната на резолюция 3379 като условие за своето участие в Мадридската мирна конференция (свикана на 30 октомври 1991 година и продължила три дни). Конференцията е един от първите опити на международната общност да започне мирния процес посредством преговори, включващи Израел и Палестина, както и някои арабски страни като Сирия, Ливан и Йордания проведена през последното тримесечие на 1991 година. ООН приемат резолюцията под натиска на администрацията на американския президент Джордж Х. У. Буш. Текстът на резолюцията е следният:

“Генералната асамблея решава да отмени решението си, съдържащо се в резолюция 3379 (ХХХ) от 10 ноември 1975 година.”

Така се създава резолюция 46/86, която е една от най-кратките в историята на ООН. По време на сесията, президентът Буш казва следното пред Генералната асамблея:

“... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история.”
Протокол от гласуването
С подкрепата на: Австралия, Австрия, Албания, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Бахамите, Беларус, Белгия, Белиз, Боливия, Бразилия, Бурунди, България, Венецуела, Гамбия, Гватемала,Гвиана, Германия, Гренада, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканската Република, Еквадор, Ел Салвадор, Естония, Заир, Замбия.Израел, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Колумбия, Коста Рика, Латвия, Либерия, Лихтенщайн, Люксембург, Мадагаскар, Малави, Малта, Маршалските острови, Мексико, Мозамбик, Монголия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Панама, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Република Ирландия, Република Корея, Руанда, Румъния, Самоа, Сиера Леоне, Санта Лучия, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадините, Сейнт Кит и Невис, Сингапур, Соломоновите острови, Суринам, Съюз на Съветските Социалистически Републики, Съединени Американски Щати, Украйна, Унгария, Уругвай, Федерални микронезийски щати, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Централната Африканска Република, Чехословакия, Чили, Швеция, Югославия, Ямайка, Япония.

Гласове “За” (111) Освен подкрепящите държави, изброени по-горе още: Бенин, Ботсуана, Бутан, Габон, Индия, Камбоджа, Камерун, Кейп Верде, Кения, Конго, Коте Ивоар, Лесото, Мадагаскар, Намибия, Непал, Нигерия, Сао Томе и Принсипе, Сейшелите, Тайланд, Того, Фиджи, Филипините, Хаити.

Гласове “против”: (25) Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бруней Дарусалам, Виетнам, Индонезия, Ирак,Иран, Йемен, Йордания, Катар, Куба, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Мали, Обединените Арабски Емирства, Пакистан, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Сомалия, Судан, Шри Ланка.

Въздържали се: (13) Ангола, Буркина Фасо, Гана, Демократична република Лао, Етиопия, Зимбабве, Мавритиус, Малдивите, Мианмар, Обединена република Танзания, Тринидад и Тобаго, Турция, Уганда.

Отсъстващи: (15) Бахрейн, Гвинея, Гвинея-Бисау, Джибути, Египет, Китайска народна република, Коморос, Кувейт, Мароко, Нигер, Оман, Сенегал, Тунизия, Чад.
Обосновка на отмяната

Президентът Джордж Буш внася лично предложението за отмяната на резолюция 3379 със следните думи:

"Днес за първи път имаме реалния шанс да изпълним амбицията на Хартата на Обединените нации “да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната..., отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както и между всички нации, големи или малки..., да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода”. Това са думи от хартата. Ние няма да съживим тези идеали, ако не успеем да признаем предизвикателството, което поставя пред нас обновяването на историята.

...Никой не може да обещае, че днешните граници ще останат завинаги в сегашния си вид. Но трябва да се стремим да осигурим мирно разрешаване на конфликтите по границите посредством преговори. Също така ние трябва да популяризираме каузата за международна хармония, като се занимаем със старите вражди. Ние трябва да приемем насериозно обещанието в хартата ”да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи.”

Резолюция 3379 на ГАООН, така наречената резолюция “ционизмът е расизъм”, е подигравка с това обещание и принципите, върху които е основана ООН. Днес аз призовавам към нейната отмяна. Ционизмът не е политика; това е идеята, която доведе до създаването на дом за еврейския народ - Държавата Израел. “... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история. Да се поставя равенство между ционизма и расизма е все едно да се отрече самия Израел, един почтен член на Организацията на обединените нации.”

Този орган не може да твърди, че се стреми към мир, когато в същото време оспорва правото на съществуване на Израел. Чрез безусловната отмяна на тази резолюция Организацията на обединените нации ще повиши своята благонадеждност и службата си в полза на мира.”

Признание на Хамас: “Ние желаем смъртта, така както вие желаете живота.”

Операцията на Израел срещу терористичната организация Хамас е прекратена. Само крайно наивните обаче биха си помислили, че това е последната глава в конфликта. Терористите от Хамас веднага започнаха да копаят нови тунели за вкарване на оръжие.

Невинни палестинци бяха използвани като живи щитове в този конфликт, както и в предишни такива.

Предлагаме за първи път превед на български на реч на Фати Хамад, показана за пръв път по Ал-Акса ТВ (телевизията на Хамас) на 29 февруари 2008 година. В това видео лидерът на Хамас откровенно признава, че "смъртта се е превърнала в индустрия за палестинския народ" и че Хамас не се свени да ползва цивилното население за живи щитове.





Хамас МП
Фати Хамад
Ал-Акса ТВ (Хамас/Газа)
29 февруари 2008 г.

(Враговете на Аллах) не знаят, че палестинският народ

е разработил своите методи на смърт и предаване на смърт.

Защото смъртта се е превърнала в индустрия за палестинския народ.

Индустрия, в която жените и всички хора, живеещи в тази земя, се усъвършенстват.

Възрастните се усъвършенстват в това, както и муджахидините, и децата.

Ето защо той е образувал човешки щит от жените, децата, възрастните и муджахидините.

За да се изправи срещу Ционистката бомбена машина.

Това е все едно те казват на Ционисткия враг:

“Ние желаем смъртта, така както вие желаете живота.”

Новозеландски пъб забранява влизането на евреи

Израелски гражданин живеещ в градчето Каликоура в Нова Зеландия, се сблъскал със следният надпис на вратата на квартален пъб: “Израелци не са добре дошли, докато не спре обстрела (на Газа)”.

Двама други израелски туристи видяли подобни табели в кафене в друга част на страната. Каликоура се намира на източният бряг на Нова Зеландия и е известен с развлекателните си програми с делфини.

Собственикът на въпросният пъб е известен със своите екстремстки възгледи. В миналото той работил като фоторепортер в Газа, споделили местни жители.

Поведението на собственика на пъба е криткувано от местното население, което е съставено от много различни емигранти.

Новозеландският вестник Саутленд Таймс съобщава за друг инцидент в който мюсюлманин собственик на кафенето Мелвана Кафе в град Инвъркаргил, казала на две израелки да напуснат, и че няма да сервира на никой от Израел, “докато не спре избиването на невинни бебета и жени в Газа”.

Според участниците в събитията, различни хора от местното население изразяват отношение на подкрепа към едната или другата страна в конфликта в Газа.

“Направо да бяха сложили отпред знак “Забранено за евреи”, коментирала Натали Бени, едната от изгонените туристки от Израел, явно правейки сравнение с антисемитските настроения и полици от времето на Адолф Хитлер.

Източник: www.ynetnews.com

Хамас: "Ние сме нация, която пие кръв..."

ПРЕВОД НА ПОСЛАНИЕТО НА САМОУБИЕЦ ОТ ХАМАС




След дългогодишно очакване българска медия да преведе текста на едно от посланията Хамас поне, ни стана ясно, че това никога няма да се случи. Дали това е, понеже някой иска само да ги представя като нещастни мъченици?

Българският народ има правото да знае каква е истинската природа и послание на терористите от Хамас.


Уебсайт на Хамас, февруари 2006 г.
Подготовка за терористичната атака, извършена на 7 декември, 2004 г.

“Бригадите на Ал-Касам”
Моето послание към противните евреи е, че няма друг бог освен Аллах.

Ще ви преследваме навсякъде! Ние сме нация, която пие кръв

и знаем, че няма по-добра кръв от еврейската кръв.

Няма да ви оставим на мира, докато не утолим жаждата си с вашата кръв
и жаждата на децата си с вашата кръв,

няма да си дадем почивка, докато не напуснете мюсюлманските държави.

В името на Аллах, ние ще ви унищожим, ще ви взривим, ще ви отмъстим,

ще прочистим земята от вас, прасета, земята, която сте омърсили в нашата страна.

Тази операция е отмъщение срещу синовете на маймуните и прасетата

Посвещавам тази сватба
[смърт за Аллах]

на всички онези, които са избрали Аллах за своя цел,

Корана за своя конституция и Пророка [Мохамед] за свой пример.

Джихадът е единственият начин за освобождение на Палестина – цяла Палестина – от нечистотата на евреите.

Скъпа майко, ти която си се грижила за мен

Днес жертвам живота си, за да бъда твой ходатай [в Съдния ден]

О, моя любов и душа, избърши сълзите си, не се натъжавай,

в името на Аллах аз съм постигнал всичко, към което съм се стремил

Не ме карай да те гледам тъжна в деня на сватбата си с момите от рая.

Бъди щастлива, а не тъжна,

защото в името на Аллах след смъртта идва раят на милостивия Аллах.

Скъпа майко, не плачи за нас.

Ние трябва да потърсим помощ от Аллах.

Скъпа майко, не плачи за нас.

Ние трябва да потърсим помощ от Аллах.

Защо Израел бие "Хамас" и палестинците

Еврейската държава няма друг избор, освен да защити народа си

Петър Волгин

Много харесвах "Юритмикс" и Ани Ленъкс. Безкрайно талантлива, запомняща се, създаваща песни, които са хитове, без да са елементарни. Много харесвах и бившия кмет на Лондон Кен Ливингстън. Умен, нестандартен, готов да влезе в битка винаги, когато сметне, че се нарушават основни човешки права. Тъкмо защото винаги съм симпатизирал на тези личности, се почувствах неловко, когато ги гледах как протестират срещу израелската военна операция в Газа. Разбира се, всеки има право да протестира срещу всичко. Само че на митинга в Лондон заедно с Ливингстън и Ленъкс вървяха и хора, които носеха на главите си зелени ленти в знак на солидарност с "Хамас". Други пък направо размахваха плакати, на които пишеше: "Ние сме "Хамас".

Не вярвам, че защитата на правата на личността трябва да мине през

солидарност с терористични организации

като "Хамас". И не бих участвал в митинг, на който се веят зелени знамена. Създаденото преди 20 години ислямистко движение е отговорно за смъртта на стотици мирни израелски граждани. Не говорим само за ракетите, с които биват обстрелвани граничещите с Газа еврейски градове. Говорим и за организираните от "Хамас" многобройни самоубийствени атентати по спирки, автобуси и магазини. Ислямисткото движение не само не признава съществуването на държавата Израел и жадува нейното унищожаване. Неговите лидери смятат, че бъдещата палестинска държава задължително трябва да бъде ислямска и в нея да се прилагат законите на шериата. Официалният девиз на "Хамас" гласи: "Коранът е конституцията, а джихадът е пътят и смъртта в името на Бога". В официалните документи на движението пише още: "Така наречените мирни решения и международни конференции влизат в противоречие с нашите принципи".продължава...

източник: в-к Сега

Ненужната Газа

Ако почетем малко учебниците по история ще забележим, че в историята на човечеството се повтаря само едно единствено нещо - войните за територии. Една държава иска да завземе някаква територия (често заедно с населението) и затова започва да воюва със свой съсед. В наши дни за пръв път се случва обратното. На света има една територия, която не е нужна на никой. Нещо повече, двете й съседни държави са на път да развалят отношенията си само защото не желаят да поемат отговорност за въпросната област и я пробутват към съседа си. Става дума за "световното гето" - ивицата Газа.

Когато за пръв път през жаркия юли на 2003-та, почти случайно, преминах през ГКПП "Ерец" и за пръв път се озовах в "сектор Аза", първото ми впечатление бе, че съм попаднал в някаква гигантска "световна циганска махала"... За жалост, както и вие добре знаете, първото впечатление винаги остава най-трайно, а понякога и се оказва най-вярно.

От това горещо лято нещата в Газа се промениха много, но не и към по-добро. От както въоръжената ислямистка групировка "Хамас" взе властта в Палестина (по демократичен път) и състави правителство в автономните палестински територии, Западът обърна гръб на палестинците и реши да ги порицае за техният избор. Това доведе и до стълкновения между различните политически и военни формирования в Палестинската автономия.

Разделената Палестина

Компрометираната и корумпирана, но все пак умерена, "Фатах" се противопостави на крайните ислямисти от "Хамас", включително и с оръжие. Всичко това доведе до неизбежното - преди още да се е родила независимата държава Палестина, тя вече се разпадна на две обособени части.

В Западният бряг на р. Йордан - където е и столицата Рамала, управляват "Фатах", начело с президента Махмуд Абас и новото правителство. В многострадалната ивица Газа са се укрепили ислямистите от "Хамас". Там все още управлява законното, но не признато правителство начело с Исмаил Хания. Излишно е да казвам, че двете групировки са прочистили своите територии от съперниците си - нито "Хамас" има (живи) подръжници на Западния бряг, нито "Фатах" - в Газа.

И доколкото пропрезидентската и светска "Фатах" се приема от Израел, а и от западните демокрации като по-малкото зло, то изолацията на "терористите" от "Хамас" е пълна. Никой не иска да ги признае, никой не иска дори да преговаря с тях. Поради така стеклите се обстоятелства цялата ивица край Средиземно море е забравена от Бог, а секторът е изолиран. До него не достига дори международната хуманитарна помощ, от която до скоро преживяваше населението на Газа.

Цялата статия вижте тук: Bulgarian Post от 28.01.2008 г.

На снимката горе в дясно: Хиляди палестинци от Газа се редят на опашка на границата с Израел, за да отидат на работа сутрин.