Пети юни 2007 - пети юни 1967

От Джонатан Гъруиц

Учените вярват, че човешката историята е започнала преди 13,7 милиарда години. Собствениците на отворилия наскоро врати Музей на творението в Петербург вярват, че тя е започнала преди 6000г. А онези, които оправдават арабския тероризъм и тирания вярват, че историята е започнала само преди 40 години.

Тоест тогава когато Израел в стремежа си да избегне примката, която подкрепяните от Съветите араби затягат, предприема основателна атака срещу наредените в боен ред войски. През май 1967, египетският президент Гамал Абдел Насър, който след като е прогонил миротворческите сили на ООН от Синайския полуостров, изпраща 100 000-а войска през Суецкия канал, отново милитаризира границата с Израел и блокира проливите на Тиран за израелски кораби.

След като дипломатическите опити на Израел да спре марша на Насър стават на пух и прах, на 5 юни тя удря първа. Подобно на много шовинистични диктатори преди и след него, Насър дава погрешна представа за баснословния си успех по време на ранните етапи на конфликта. Вярвайки, че победата над ционисткия враг най-после е наближила, лидерите на БААС от Сирия и йорданския крал Хюсеин, въвличат страните си във война на два нови фронта. Всичко свършва за шест дни. За пореден път арабските страни претърпяват тежко поражение от Израел. Израелските сили вече контролират Синайския полуостров, Голанските възвишения и Западния бряг на река Йордан. Тогава започва историята за някои хора.

Преди 10 юни 1967 никой не е чувал за “окупираната” ивица Газа или за “окупирания” Западен бряг, но не защото на територията на двете места не е имало окупации. Естествено Египет е окупирал Газа, а Йордания е окупирала Западния бряг от 1948. И ако арабският свят изобщо е смятал да основава Палестинска държава, това е можело да се случи по всяко време в продължение на 19-те години преди 1967.

Но също както в много други отношения, историята и фактите трябва да бъдат пренебрегнати за да се поддадем на системата от вярвания, която изгражда митологията на антиционизма. Да се приписва Палестинско-Израелския конфликт на израелската окупация, претендирайки, че това е първата такава окупация е много по-лесно от това да се даде обяснение на единодушието, с което арабите отхвърлят плана за разделяне на територията от ОН от 1947 и факта, че освен на думи арабските лидери не са подкрепили по друг начин установяването на палестинската държава.

За човек е трудно да съвмести категоричното отричане на решението на проблема чрез създаване на две държави и тържествените призиви през 1947 и отново през периода предшестващ Шестдневната война от 1967 за заличаване на евреите, с идеята за това как араби и евреи живеят миролюбиво заедно.

Ако се вземе предвид факта, че Мюсюлманското братство, което е идеологическият дядо на всички джихадистки групи, започва в Египет два века преди основаването на съвременен Израел или че Мохамед Ибн Абдел Уахаб е направил съглашение с Мохамед Ибн Сауд два века по-рано, което осигурява установяването на радикалния ислям на Арабския полуостров, не би могло да се твърди, че ислямският екстремизъм е реакция на израелската окупация.

Също така не би могла да бъде обвинена политиката на Израел за разпалването на насилието в Близкия Изток, ако се видят десетките регионални конфликти, които са предизвикали десетки милиони жертви в мюсюлманския свят и нямат нищо общо с палестинското самоопределение в Алжир, Етиопия, Сомалия, Судан, Ливан, Йемен и Афганистан, между Мароко и Алжир, Египет и Либия, Либия и Чад, Сирия и Йордания, Ирак и Кувейт, Иран и Ирак.

Честният прочит на историята обаче не е благосклонен към анти-израелските баснелюбци. И така за да се помогне на наивните и по свой избор невежите да повярват на митологията, се налага историята да започне през 1967 и израелската окупация трябва да се представи като корена на всяко зло в Близкия Изток. Но изтеглянето на Израел от ивицата Газа през 2005 и последвалото трагично израждане на палестинското общество доказаха неактуалността на тази илюзия.

За тези от нас, които желаят справедливо и честно помирение между израелци и палестинци и мир между евреи и араби и не на последно място между араби и мюсюлмани-ще трябва да оставим надеждата да надделее над опита. Тази надежда трябва да се базира върху честен прочит на историята, взаимно признаване на правото на човечност и наличието на календар, чиято първа дата не е 5 юни 1967.