Декларацията за основаването на държавата Израел

На 14 май 1948г. в същия ден, когато британския мандат върху територията на Палестина изтича, Съветът на еврейския народ се събира в музея в Тел Авив и одобрява следната декларация, обявявайки основаването на държавата Израел. Новата държава е призната от САЩ същата нощ 11 минути след прочитането на декларацията и от тогавашния СССР три дни по-късно. На снимката горе се вижда Давид Бен Гурион, първия министър председател на Израел, който обявява създаването на държавата.

Предлагаме на българския читател текстът на Израелската Декларация за независимост:

“Ерец Израел (ивр. земята на Израел, Палестина) е родното място на еврейския народ. Тяхната духовна, религиозна и политическа идентичност се е оформила на това място. Тук за пръв път те са създали своя държава и културни ценности с национално и световно значение и са дали на света вечната Книга на книгите.

След като насилствено са били прогонени от земята си, народът запазил вярата си в нея по време на Диаспората и никога не спрял да се надява и моли за завръщането си и възстановяването на политичестката си независимост.

Тласкани от тази историческа и традиционна привързаност, евреите са се борели поколение след поколение да се установят отново в древната си родина. В последните няколко десетилетия се завърнали на големи групи. Пионери, ма’пилим (ивр. имигранти, пристигащи в Ерец-Израел пряко ограниченията, поставени от законите) и защитници накарали пустинята да разцъфне, съживили староеврейския език, изградили селища и създали преуспяваща общност със собствена икономика и култура, донасяйки благата на прогреса до всички жители на страната. Макар че обичали мира, знаели как да се защитават и се борели за една независима нация.

През 5657г. (1897г.) при призива на бащата на идеята за еврейска държава, Теодор Херцел, бил свикан първият конгрес на ционистите, който декларирал правото на еврейския народ да се възстанови в единна държава.

Правото било признато в Декларацията от Балфур на 2 ноември, 1917г., и било потвърдено от мандата на Обществото на народите, което ратифицирало историческата връзка на еврейския народ с Ерец-Израел и правото на еврейския народ да съгради наново своята държава.

Катастрофата, която скоро сполетяла еврейския народ – масовото избиване на милиони евреи в Европа – била още една ясна демонстрация, че проблемът се нуждаел от спешно разрешаване – еврейската държава да се възроди в Ерец-Израел. Това би отворило възможност за всеки евреин да се завърне в родината и да има статут на пълноправен член на общността, който всички други държави да уважават и зачитат.

Оцелелите от Холокоста в Европа, както и евреи от други части на света, продължили да мигрират към Ерец-Израел, без да се плашат от трудностите, законовите ограничения и опасностите и никога не спрели да отстояват правото си на достоен живот, свобода и честен труд в отечеството си.

По време на Втората световна война еврейското общество на тази страна изиграло голяма роля в борбата на свободолюбивите и миролюбиви нации срещу нацисткия агресор. Чрез кръвта на войниците и военните си усилия си спечелило правото да се счита за един от основателите на Обединените нации.

На 29 ноември 1947г. Общото събрание на ООН приело резолюция за установяването на еврейска държава в Ерец-Израел. Общото събрание изисквало да бъдат взети необходимите мерки за изпълнението на тази резолюция от жителите на Ерец-Израел. Решението, взето тогава, е неотменимо. Еврейският народ има естественото право да управлява сам съдбата си в собствена независима държава, както всеки друг народ.

Затова ние, членовете на Народния съвет, представители на еврейската общност в Ерец-Израел и на Ционисткото движение, сме се събрали в деня на изтичането на британския мандат върху Ерец-Израел и по силата на нашето естествено и историческо право и въз основа на резолюцията, приета от Общото събрание на ООН, декларираме основаването на еврейската държава в Ерец-Израел.

Съобразно с това ние декларираме, че от момента на изтичане на Мандата тази вечер, в навечерието на Шабат, на 6 ийар 5708г. (15 май 1948г.), до основаването на избрани, постоянни власти на държавата, съгласно Конституцията, която ще бъде одобрена от избрано Учредително събрание не по-късно от 1 Октомври 1948г., Народният съвет ще действа като Временен държавен съвет, а изпълнителният орган на съвета - Народната администрация - ще действа като временно правителство на еврейската държава, наричана ‘Израел’.

Държавата Израел ще бъде отворена за еврейска имиграция и за събирането на изгнаниците. Тя ще се грижи за развитието на страната в полза на всички нейни жители. Ще се основава на свободата, правото и мира, така както са били предвидени от пророците на Израел. Ще осигури пълно социално и политическо равноправие на всички нейни жители, независимо от религия, раса и пол. Ще гарантира свобода на вероизповеданието, мисленето, езика, образованието и културата. Ще защитава Светите места на всички религии. Ще се придържа към принципите на хартата на ООН.

Държавата Израел е готова да сътрудничи на структурите и представителите на ООН за изпълнението на резолюцията на Общото Събрание от 29 ноември 1947г. и ще направи постъпки към икономическото обединяване на Ерец-Израел.

Ние апелираме към ООН да подпомогне еврейския народ в процеса на изграждане на държава Израел.

Ние апелираме, в разгара на яростната атака, насочена срещу нас от известно време, към арабските жители на територията на държавата Израел, които ще имат пълно и равностойно гражданство и представителство във временните и постоянните институции, да запазят мира и да участват в изграждането на държавата.

Ние протягаме ръката си към всички съседни държави и техните народи и предлагаме мир и добри съседски отношения и апелираме към тях за установяването на добро сътрудничество и взаимопомощ с независимия еврейски народ, установен на родната си земя. Държавата Израел е готова да даде своя дял в общите усилия за напредъка на целия Близък изток.

Ние апелираме към еврейския народ от Диаспората да обедини усилия с евреите от Ерец-Израел за осъществяване на имиграцията и изграждането на държавата и да застанат зад тях в голямата борба за осъществяване на отколешната мечта – изкуплението на Израел.

Поставяйки вярата си в “канарата на Израел” (т.е. Бог - бел. прев.), ние поставяме подписите си под тази декларация на тази сесия на Временния съвет на държавата, на територията на нашето отечество, в град Тел Авив, в навечерието на Шабат, на 5 ийар 5708г. (14 май 1948г.).

David Ben-Gurion
Daniel Auster
Mordekhai Bentov
Yitzchak Ben Zvi
Eliyahu Berligne
Fritz Bernstein
Rabbi Wolf Gold
Meir Grabovsky
Yitzchak Gruenbaum
Dr. Abraham Granovsky
Eliyahu Dobkin
Meir Wilner-Kovner
Zerach Wahrhaftig
Herzl Vardi
Rachel Cohen
Rabbi Kalman Kahana
Saadia Kobashi
Rabbi Yitzchak Meir Levin
Meir David Loewenstein
Zvi Luria
Golda Myerson
Nachum Nir
Zvi Segal
Rabbi Yehuda Leib Hacohen Fishman
David Zvi Pinkas
Aharon Zisling
Moshe Kolodny
Eliezer Kaplan
Abraham Katznelson
Felix Rosenblueth
David Remez
Berl Repetur
Mordekhai Shattner
Ben Zion Sternberg
Bekhor Shitreet
Moshe Shapira
Moshe Shertok

Публикувано в ‘Official Gazette’, изд. 1, 5 ийар, 5708г. (14 май 1948г.).

превод: Мила Турлакова за www.middlebeast.org

Хамас - какви са истинските им цели

Хамас продължава с опитите си да се установи като легитимна партия. Затова е важно да си припомним принципите, на които стъпва терористичната организация, принципи, които ясно показват, че Хамас е по-заинтересуван да унищожи Израел, отколкото да осигури мирно бъдеще за Палестинския народ. По-долу се намират няколко извадки от устава на Хамас, които илюстрират това.

Харта18 август 1988г.

Част от въведението:
“Борбата ни срещу евреите е много велика и сериозна и се нуждае от всички възможни средства. Тази стъпка трябва непременно да бъде последвана от други стъпки. Това Движение е ескадрон, който трябва да получи подкрепата на други движения от арабския и ислямския свят, докато врагът е победен и Аллах възтържествува.”

Чл. 7
“Движението за ислямска съпротива е звено от веригата, което се бори срещу Ционисткия окупатор.”

“Движението за ислямска съпротива има за цел да реализира обещанието на Аллах, колкото и време да отнеме това. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ‘Съдният ден няма да настъпи докато мюсюлманите не се преборят с евреите (не ги убият), докато евреите не се скрият под дърво и камък, които ще извикат: ‘о, правоверни, о, рабе Божи, има евреин зад мен, ела и го убий’.”

Чл. 13
“Всякакви инициативи и т.нар. мирни разрешения и международни конференции са в противоречие с принципите на Движението за ислямска съпротива”

“Палестинският въпрос може да бъде решен единствено чрез Джихад. Инициативите, търсенето на мирни решения и международните конференции са загуба на време и усилия, хвърлени на вятъра.”

Чл. 15
“В деня, когато враговете окупират част от ислямската земя, Джихадът се превръща в личен дълг на всеки мюсюлманин. Знамето на Джихада трябва да се издигне, когато сме изправени пред окупацията на Палестинските земи.”

Чл. 20
“Нацисткото отношение на евреите не подминава жените и децата. То всява страх у всички хора. Евреите застрашават прехраната, ограбват парите и заплашват честта на хората. Отнасят се към хората така, както се отнасят с военнопрестъпници.”

Чл. 22
“За дълго време враговете умело и прецизно са планирали това, което са постигнали... Чрез парите си те завладяха световните медии, пресата, издателските къщи, радиото и телевизията и други... Те стоят зад френската и комунистическата революции и повечето революции, за които сме чували и чуваме по света. Те използват парите си и за да създават тайни организации като Масонската ложа, Ротари клуб, Лайънс клуб и други в различни части на света, с цел да саботират обществата и да постигнат ционистките си намерения.”

Чл. 28
“Ционистката инвазия е злонамерена. Не се въздържа да използва всякакви методи, долни и вредни средства, за да изпълни исканията си... тайните организации, които е създала... действат под ръководството и в интерес на Ционизма. Тяхната цел е да разклатят основите на обществата, да разрушат моралните устои, да покварят съвестта, да корумпират характера и да унищожат Исляма. Те стоят зад разпространението на търговията с наркотици и алкохол, за да спомогнат за нейното влияние и разширяване.”

Чл. 32
“Движението за ислямска съпротива счита себе си за авангарда на борбата срещу световния Ционизъм... Арабските и ислямските народи трябва да увеличат усилията си, както и ислямските организаци в арабския свят, тъй като те са най-добре екипирани за борбата с търгуващите с войни евреи.”

превод: Мила Турлакова

Икономическата теория на антисемитизма

Според много хора евреите притежават твърде много богатство и власт. Ние наричаме това Икономическа теория на антисемитизма. Според нея финансовото състояние и властта, която евреите притежават предизвиква завист у другите етнически групи и това води до антисемитизъм. През историята тази теория е изплувала на повърхността под различни маски. Един от начините, по който тя стана популярна е чрез “Протоколите на старейшините на Сион”.

”Протоколите на старейшините на Сион”

Това е една несъстоятелна и злобна книга, която е втората най-публикувана в света. Тя е изцяло изфабрикувана от Руските тайни служби. Книгата е предполагаем запис на минути от тайно събрание на еврейски лидери. В нея се казва, че тези влиятелни евреи са правили заговор за завземането на целия свят. Този въображаем разказ осигурява чудесно оправдание за руснаците в засилването на тяхната кампания срещу евреите. Също така повлиява силно на масите и успява да подкрепи мита, че евреите контролират правителствата.

Ако използваме Икономическата теория за да обясним феномена антисемитизъм, тогава той се превръща просто в класова борба: бедни срещу богати, по-малко успелите срещу тези, които имат неограничена финансова и организационна подкрепа.

Как можем да подложим на проверка това обяснение?

Първо, нека погледнем отношението към богатите като цяло. Преследвани ли са антисемитите богаташите, които не са от еврейски произход?

Тъй като преследването е насочено само спрямо евреите, то вече не се базира на икономически причини, понеже няма период в историята, когато евреите да са били единствените заможни хора. След като хората, които мразят, решават да изберат богатите евреи и да игнорират богатите от другите етноси, то причината за тази омраза вече не може да бъде икономическа.

Изчезва ли антисемитизма ако премахнем елемента богатство и власт?

Казус: Случаят с варшавското гето.

Евреите които са живяли в полските и руски селища между седемнадесети и двадесети век са били бедни и беззащитни, без никакво влияние. Въпреки това те са били мразени.Често те били преследвани и подлагани на невъобразими мъчения. Много пъти цели села са били ограбвани, а еврейските им обитатели хладнокръвно заколвани. При тези обстоятелства антисемитизмът не е различавал бедни и богати, силни и слаби, влиятелни и невлиятелни.

По същия начин, антисемитите през Средновековието са инициирали безбройни погроми срещу евреите, без предварително да разгледат банковите им сметки или инвестиционни портфейли.При ликвидирането на варшавското гето от нацистите е нямало еврейски бизнеси за унищожаване. Всъщност бедността, в която евреите са живеели е била ужасяваща. Няма стандарт, по който да е можело те да бъдат счетени за богати. Въпреки това според нацистите е имало нужда те да бъдат елиминирани.

Бедните евреи винаги са били мразени, така както и богатите винаги са били. Постигането на финансов успех може да накара антисемита да настръхне, но успеха на евреина не е това, което е създало антисемита. Следователно парите не могат да бъдат основателна причина за антисемитизма.

Какво да кажем за властта? Може ли тя да е причината за антисемитизма?

Планът Фугу

Ако богат и влиятелен човек дойде и ти поиска услуга, ти не го преследваш, ти му помагаш. Да ти стане задължен такъв човек е страхотна застраховка. Една страна наистина е третирала евреите като силни и богати. Японците не са имали особени контакти с евреите от плана Фугу и почти нищо не са знаели за тях. През 1919 Япония е воювала рамо до рамо с антисемитски настроените белогвардейци срещу руснаците. По онова време белогвардейците ги запознали с “Протоколите на старейшините от Сион”.

Японците разучили книгата и както, твърдят всички разкази, искрено повярвали на пропагандата в нея. Реакцията им била незабавна и силна-съставили план за насърчаване на евреите да се заселят и инвестират в Манджурия.Те решили, че след като евреите притежават такова богатство и власт точно те са хората, с които трябва да се прави бизнес!

Японците нарекли своя план за заселване на евреи “Планът Фугу”. Фугу е името на една силно отровна риба. Тя се консумира след като съдържащите отрова органи бъдат отстранени и се счита за изискан деликатес. Ако не се приготви внимателно обаче, отровата и може да убие човек.

Японците са гледали на евреите като на нация с много ценен потенциал, но също както при фугу, за да използват този потенциал те трябвало да бъдат много внимателни. Японците смятали, че в противен случай планът можело да даде обратен резултат и евреите да унищожат Япония със своята невероятна сила.

Японците били съюзници на нацистите и въпреки това позволили на хиляди бежанци от Европа-включително и Мирер Йешива-да влязат в Шанхай и Кобе през Втората Световна Война. Те приели тези евреи в страната си, не поради голямата любов, която изпитвали към тях, а защото вярвали, че евреите имали достъп до огромни ресурси и удивително влияние, което можело да бъде от голяма полза за Япония. Всичко това е подробно описано в книгата “Планът Фугу” от Мартин Токайър.

В случай че антисемитите наистина вярват, че евреите управляват света, защо не се отнасят с тях като японците?

Фактът, че като цяло евреите са третирани като хора, отхвърлени от обществото доказва, че хората не вярват наистина, че евреите са и на половина толкова богати и могъщи колкото се твърди. Това доказва, че антисемитите не приемат собствената си пропаганда сериозно.

Какво стана с еврейската власт?

Ако в идеята, че евреите контролират правителства има някаква истина, защо те не са успели да накарат поне една страна да приеме бежанците, които са се опитвали да избягат от европейския ад по времето на Холокоста? Ако евреите
по света са толкова силни и притежават такова политическо влияние, със сигурност е щяло да се намери поне едно правителство, което да ги приеме и да им позволи да останат до края на войната...

Филмът “Пътешествието на обречените” по един драматичен начин води до осъзнаването, че когато правителство след правителство заравя главата си в пясъка докато поголовното клане на евреите се случва необезпокоявано, твърдението, че евреите контролират правителствата звучи кухо и болезнено абсурдно.

Черното злато по-гъсто ли е от млякото и меда?

Тези които говорят за еврейската власт като за световен проблем никога не са действали така сякаш вярват, че евреите имат каквато и да е власт.

Всеки който наистина вярва, че някой е богат и силен се отнася с уважение и такт с този човек. Арабските страни първоначално не са били гледани с добро око от света през двадесети век. Но понеже светът е имал нужда от арабския нефт, той се помирява с арабите. Помислете, кога за последен път Обединените Нации са обявили официално, че осъждат някоя страна членка на ОПЕК освен Ирак?Ако някой действително вярва, че евреите притежават невиждана власт и богатство, защо не се отнася към тях в съответствие с тази вяра? Те би трябвало да се отнесът към евреите с поне толкова уважение, с колкото някога са го направили японците...

Икономическото оправдание е оборено

И така парите и властта не са причината за антисемитизма. Финансовият успех на евреите може да накара антисемитите да скръцнат със зъби, но не това ги е направило антисемити по начало. Бедните евреи са били мразени толкова колкото и богатите.

Явно икономическата обосновка на антисемитизма е само оправдание.

(по материали на www.aish.com; превод: Ангелина Джангозова)

In memoriam: Професор Ливиу Либреску

В понеделник тази седмица в Политехническия Университет Вирджиния (Virginia Tech) се състоя най-масовото убийство на територията на образователна институция в историята на САЩ. Двадесет и три годишният емигрант от Южна Корея Чо Сюнху разстреля 32ма души, като след това се самоуби.

Един от загиналите е Ливиу Либреску - 76 годишен професор (инжинерни науки и механика) от Израел от румънски произход, оцелял през Холокоста.

По време на стрелбата проферсора се оказва в учебна стая пълна с ученици. Либреску се хвърлил пред убиеца, когато се опитал да влезе в стаята. През това време студентите започнали да скачат през прозорците.

"Всички тези студенти са живи днес заради него", заявил пред репортери Асаел Арад, един от свидетелите, също родом от Израел.

"Баща ми блокирал вратата с тялото си и казал на учениците да бягат", казва Джо Либреску, сина на професора, в телефонно интервю от дома си в Тел Авив.

Като дете Либреску е бил пратен в трудов лагер в Русия и по-късно бива спасен от хората в близък град, докато баща му бива депортиран от нацистите. За дълги години той се опитва да избяга от Румъния и да имигрира в Израел, но бива спиран от комунистическите власти. Лично Израелския премиер Менахем Бегин ходатайства за него пред диктатора Чаушеску и му издейств имиграцията в Израел през 1978 година. От 1985 година преподава в Политехническия Университет Вирджиния.

Тялото на Ливиу Либреску ще бъде транспортирано до Израел, където той ще бъде погребан. На 18ти април президента на Румъния го награждава посмъртно с ордена Звездата на Румъния.

Световните агенции припомнят, че понеделник, 17ти април е официалния ден (Йом ХаШоа) за всички евреи за Възпоминание на жертвите на Холокоста.