Нови открития

Новооткрити факти

От Дейвид Хазони

Библейската археология беше сериозно разтърсена от сензационните нови открития в сърцето на древния Ерусалим. През последните няколко години голям брой уважавани археолози твърдяха, че библейските разкази за Ерусалим и неговата мощ, обединената монархия под управлението на цар Давид и цар Соломон, са погрешни. Най-видният от тези учени е Израел Финкелщайн, председателят на факултета по Археология към университета в Тел Авив. Неговата книга, издадена през 2001 година, „Библията с неземен произход”, написана съвместно с Нийл Ашер Силбърман, стана световен бестселър. Основата на неговия аргумент беше липсата на неоспоримо доказателство от археологическите разкопки, извършвани в Ерусалим през миналия век. „Не само че липсваха всякакви следи от монументална архитектура, но липсват и прости отломки от грънчарски съдове. Ако Давид и Соломон изобщо са съществували,” заключава той, „те не са били нищо повече от селски водачи от хълмистите земи, а Ерусалим не е бил нищо повече от бедно село по онова време,” заявява той пред Ню Йорк Таймз. Но сега идва ред на най-необичайното откритие: Останките от масивна конструкция, в сърцето на библейския Ерусалим, която датира от времето на Цар Давид. Ейлат Мазар, археоложката, която води експедицията, предполага, че това не може да бъде нищо друго, освен построения от Цар Давид дворец, използван впоследствие от Юдейските царе в продължение на повече от четири века. Ако тя е права, това би означавало преразглеждане на археологическите находки по отношение на ранния период на Първия Храм. Това също би нанесло смъртоносен удар върху лагера на ревизионистите, чиято цялостна теория се основава на липсата на доказателство в Ерусалим от този период. Но дали Мазар е наистина права? Според книгата Първо Царе, когато Давид превзе евусейския град Ерусалим през 1000г. пр. Хр., той не го разруши, а го остави, като ползваше неговата здрава цитадела да пази града от набези от североизток. В този град, познат днес като Давидовия град, малко по-южно от Стария град на Ерусалим, той добави следното: най-значимото е дворецът, построен от изкусни майстори, изпратени от финикийския цар Хирам от Тир, който беше влязъл в съюз с Давид срещу техния общ враг, филистимците. Според археологическите доказателства, Ерусалим вече е бил древен град, основан около две хиляди години преди да се появи Давид, с укрепени стени поне хиляда години преди неговото управление. Поради своето уникално географско положение – на висок хълм, поставен посред две дълбоки низини, които се събират в едно в южната му част, напояван изобилно от водите на извора Гийон и уязвим към нападения само от север, той е явно идеалното място за столица на царството на Цар Давид. Въз основа на това доказателство, придружено от текстове, потвърждаващи благоприятното географско положение, описано в книгата Второ царе (5:17), когато филистимците се събраха в Емек Рефаим, Давид „слезе в цитаделата”, което носи идеята, че дворецът е бил на по-високо в планината от самата цитадела. Това е формулираното от Мазар предположение за местонахождението на двореца, публикувано през 1997г. в Библикъл Аркиолъджи Ривю. „Ако някои смятат моята хипотеза, изложена в тази статия, за прекалено спекулативна, моят отговор е следният: Нека да го проверим по начина, по който археолозите винаги проверяват своите теории – чрез разкопки.” Малко от живите археолози биха били по-подходящи за тази мисия, тъй като Мазар има богат опит както при разкопките на Давидовия град, така и при финикийския град Ахзив, малко по-северно от Хайфа, на брега на морето. Индикатори за двореца биха включвали монументални конструкции, датиращи от края на ХI и началото на ХIIв.пр.Хр., сгради в типичен финикийски стил, които биха били напълно не на място в юдейските планини и нови сгради, построени северно от границите на евусейския град – намерени на нова земя, а не върху слоеве от разрушени постройки. Разбира се, всички допълнителни археологически маркери, като например надписи, части от глинени съдове или интериор, биха потвърдили тези открития. В началото на 2005г., след набавянето на необходимите разрешения и подкрепа от страна на Центъра „Шалем”, (базиран в Ерусалим, издател на „Азур”), Еврейския университет и фондацията „Давидовият град”, Мазар започва разкопките. Находките са удивителни. Разкриват се останки от масивна стена, която продължава около 30м. от запад към изток по цялата дължина на разкопките и завършва с ъгъл надясно, към юг, което предполага много голяма постройка. В пръстта, която се открива между камъните, са намерени части от глинени съдове, които датират от ХIв.пр.Хр. Това е най-ранната възможна дата за строежа на конструкцията. Две допълнителни стени, също големи по размери, разположени перпендикулярно на първата, съдържат части от глинени съдове, датиращи от Хв.пр.Хр. Това означава, че са правени допълнителни пристроявания след времето на Давид и Соломон или по време на тяхното управление, което предполага, че сградата е била използвана и подобрявана в продължение на няколко века. Конструкцията е построена директно върху скала от северната страна на градските предели. Под тези слоеве не се откриват други, което е белег, че тази конструкция, построена няколко хилядолетия след построяването на града, представлява ново разширение в северна посока. И е построено на това, което по онова време е представлявало било на планината – напълно резонно решение за изграждане на двореца, от който Давид „да слезе”. Това директно доказателство съвпада с други археологически находки от това място. През 1963г. известната археоложка Катлийн Кениън съобщава за своето откритие на върха на канара, където намира финикийска „прото-еолитна столица” и декоративен капител на каменна колона, която датира от същото време. Кениън пише, че тази столица, заедно с други обработени камъни, които намира на същото място, са „типични за най-добрия период на израелското строителство, през който са използвани финикийски занаятчии за декориране на палестинската архитектура с екзотични цветни елементи. Това означава, че по времето на царското управление в Ерусалим на върха на канарата се е извисявала сграда с внушителни размери и дизайн.” В началото на 1980-те години един учен от Еврейския университет Игаел Шило намира огромна поддържаща каменна конструкция, която днес се вписва в същия архитектурен комплекс. При новите разкопки Мазар открива удивителни глинени отпечатъци, носещи името на Йехухал Бен Шелемия, знатен евреин от времето на Цар Седекия, който е упоменат по име в Еремия 37:3 – доказателство, че 4 века след Давид мястото е било важен център на юдейското царско управление. Това съвпада с библейския разказ, съгласно който дворецът е бил в по-голяма или по-малка степен използван от построяването му до разрушаването от вавилонците му през 586г.пр.Хр. Дали това е наистина дворецът на Цар Давид? Изключително трудно е да се каже със сигурност. Наистина не е намерена нито една плоча, която да го доказва със сигурност и да гласи „Дворецът на Давид”, нито е вероятно да се намери такава плоча в бъдеще. И въпреки това доказателството изглежда да се вписва удивително добре в твърдението, че той е наистина дворецът. Не са намерени и доказателства за противното, като например статуетки на идоли или ритуални крематориуми, намерени във финикийските селища от този период. Местоположението, размерът, стилът и времето на построяване са доказани и изглежда са част от древния свят, където такива постройки са изключително редки и представляват най-значимите произведения на обществени сгради и постройки. Може ли да е нещо друго? Разбира се. Предоставено ли е по-добро обяснение, което да свърже находките – не само археологическите, но и придружаващите ги текстове? Не. Добронамерени скептици никога няма да липсват; романтици и религиозни ентусиасти, обучени в изкуството на научния свят, се изтощават в усилията си да направят сензационни, безотговорни твърдения, че са открили Ноевия ковчег. Те няма да са много ентусиазирани да идентифицират нови археологически открития, които се вписват добре и доказват Библията. Други, тласкани от лични интереси, идеологии и политически поръчки, се вкопчват във всяка сянка на несигурност относно идентичността на сградата, за да отвлекат вниманието на хората от значимостта на откритието. И двете групи ползват висок професионализъм и обективност, за да омаловажат предположението, че това е Дворецът на Давид. Те ще постановят стандарт какви доказателства са нужни, за да направят така никое археологическо доказателство да не е достатъчно, за да се докаже тезата. Или просто ще го пренебрегнат и определят като силно желание да бъде доказано това в полза на ционистките настроения. Има две основни причини това твърдение да не бъде поклатено от такива оспорвания. Първата е, че дори това да не е Дворецът на Давид, няма съмнение, че все пак говорим за археологически находки с особено голям мащаб и значимост. Независимо дали това е цитадела, нечий дворец или храм, това е първото по рода си откритие на мащабно строителство в Ерусалим от периода на ранния Израел до наши дни. Това само по себе си е достатъчно, за да опровергае хипотезата на Финкелщайн и на някои други, че Ерусалим по времето на Давид е бил „бедно село” и не е можело да бъде столица на Израелското царство. Вече не може да се твърди, както ученият Зеев Херцог от университета в Тел Авив твърдеше през 1999г., базирайки се на липсата на такива доказателства, че „великата обединена монархия е измислено историкософско твърдение, създадено най-рано в края на юдейския период.” Напротив, сега разполагаме с масивна израелска постройка, датираща от времето на обединената монархия, твърдо установяваща Ерусалим като главен град по онова време. Поради тази причина в археологическия свят се надигат гласовете на видни учени, които твърдят, че откритието е от голямо значение, дори да са резервирани в това да признаят, че сградата е Дворецът на Давид. „Поради възможното влияние на откритието върху различни сфери на историческото знание, ние трябва да изследваме внимателно глинените късове и да продължим разкопките в този район,” казва Сиймор Гитин, директор на археологическия факултет на института Олбрайт в Ерусалим пред Джерусалъм Поуст. Той добавя още: „Това е изключително впечатляващо откритие и първо по рода си, което да може да се отнесе към Хв.пр.Хр.” Обикновено резервираният Амихаи Мазар от Еврейския университет, един от най-високо престижните учени в областта на библейската археология и автор на учебника Археология на земята, 10000-586г.пр.Хр., който се е превърнал в стандарт в своята област, описва откритието като „нещо като чудо.” И освен това има много основателни причини да се идентифицира сградата, поне по данните до момента, като Дворецът от книгата на Самуил в Книгата на Царете. Това е методически състоятелно твърдение, стига да сме готови да признаем, че може да се появи допълнително доказателство в бъдеще или да бъде предложена нова теория, която да доведе до различно заключение. Понастоящем ние сме изправени пред два факта: Разполагаме с библейски текстове, които в детайли описват съграждането на дворец във финикийски стил за Цар Давид високо на конкретна планина, към края на ХI и началото на Хв.пр.Хр. Освен това разполагаме с грандиозна конструкция във финикийски стил, датираща от същия период, на билото на същата планина, разпозната с помощта на текстовете и предишни археологически находки. Това не е случайно попадение, а внимателно изградена хипотеза, като настоящите находки бяха предложени като тест за доказване на тази хипотеза. Вероятността това да стане по случайност е нищожна. Дали това е абсолютно доказателство? Не. Но е достатъчно да се приложат достатъчно доказателства, които да натежат в определена посока. „Никога не може да сте абсолютно сигурни за такива неща,” казва Мазар. „Но изглежда, че теорията, която предполага това да е Дворецът, описан в книгата на Самуил в Книгата на Царете и построен от Давид, да дава най-доброто обяснение на откритите данни. Всеки, който иска да обори тази теория, трябва да излезе с нова, по-добра от нея.” Това нито е нещо в сферата на добрите пожелания, нито измислици по отношение на миналото. Това е истинска наука.
Давид Хазони
1 септември 2005г.
публикуван първоначално на www.azure.com