Терорът засегна сърцето на Израел

Израелската армия се изтегли за пореден път от ивицата Газа, без да има ясна стратегия как да спре ракетния обстрел срещу израелските селища и да овладее терора. Фактът, че палестинските жертви бяха повече от израелските, не превърна армията в по-силна или умна. Ракетният обстрел продължи, а на 6 март в религиозното училище „Мерказ ха рав” бе извършена една от най-кървавите и жестоки терористични атаки в историята на Ерусалим.

Нападението на двайсетгодишния арабин Алла Абу Дейн от село Джабел Мукабар в покрайнините на Ерусалим върна жителите на града в страшните времена на втората палестинска интифада. 600-те изстрела на терориста самоубиец засегна Израел в самото сърце и не само поради многобройните жертви, а защото терорът успя да проникне в религиозното училище „Мерказ ха рав”, символ и наставник на израелския ционизъм, и да превърне библейската тишина в ужасен и кървав писък. В това училище бяха възпитани едни от най-известните съвременни религиозни и политически водачи на страната, военачалници, които днес заемат ключови позиции във военната йерархия на Израел.

Ерусалимският атентатор от нощта на 6 март се отличава от терористите, които действаха по заповед на палестинските военизирани групировки. На първо място той използва оръжие, а не колан с взривно устройство, на второ място той бе израелски гражданин, живущ в предградията на Ерусалим. За разлика от изпълнителите на предишните терористични атаки този човек е могъл свободно да се придвижва в Израел благодарение на израелската си лична карта.

През последните години израелските спецслужби успяха да възстановят агентурната си мрежа на Западния бряг на река Йордан и взеха под оперативен контрол тази територия. Този път обаче израелската полиция не получи никакви предупреждения за готвещ се терористичен акт. Вероятно двадесетгодишният Абу Дейн е бил терорист, който е действал напълно автономно, извън мрежата на Западния бряг. Може да се предполага, че в подготовката на терористичното нападение са взели участие и други жители на Източен Ерусалим. Израелският президент Шимон Перес пръв огласи това предположение, дори преди разузнавателните служби.

Прожекторите на израелските разузнавателни служби са насочени изключително към палестински организации като Хамас и Ислямски джихад. Малко внимание се отделя на израелските араби, които живеят на територията на Израел, разполагат с израелски лични карти и с пълната свобода на движение из страната. Интифадата и нейните последствия засилиха противоречията, които раздират тези хора между съчувствието към своите братя от Газа и Западния бряг и верността им към страната, чиито документи за самоличност притежават. Когато в началото на март стотици израелски араби излязоха на демонстрация против кръвопролитията в Газа, те бяха окачествени от десните радикални израелски депутати като изменници и подстрекатели. Засега подобни изказвания все още са единични и крайни, но постепенно умерените израелци започват да ги намират за приемливи. Ако от сега нататък на израелските араби започне да се гледа като на потенциални терористи, това само ще засили антагонизма и враждата вътре в самия Израел.

Мерките в отговор на терористичната атака в ерусалимското религиозно училище трябва да носят конкретен, а не колективен характер – арести на хора от близкото обкръжение на терориста, в опит да бъдат открити всички организатори на нападението – може да се предположи, че групата се намира в едно от арабските селища около Ерусалим. Бе обявена пълна блокада на Западния бряг на река Йордан, която продължи три дни, а израелските спецслужби арестуваха членове от семейството на терориста. Американският държавен секретар Кондолиза Райс ще получи отрицателен отговор на молбата за облекчение на условията по придвижването на палестинците от Западния бряг към Ерусалим. Ще бъдат засилени и мерките за сигурност в Ерусалим, защото не само самотни терористи, но и палестинските организации ще се опитат да повторят успеха на нападението от 6 март – четвъртък вечер. Дори и да не бъде открита пряка връзка между терористичната атака в Ерусалим и събитията в ивицата Газа, е ясно, че те са взаимносвързани. Израелските власти обаче трябва да потиснат гнева и желанието си за мъст и да продължат мирните преговори, защото повторното им спиране засилва влиянието и мотивацията на организации като Хамас.

Нека се помолиме и застанеме до близките на убитите на 13 март 2008 г., заедно с много евреи и не евреи от Израел и други места в света за жертвите на този подготвен хладнокръвно и нечовечно извършен терористичен акт.

Убиецът професионалист по групови убийства – единствената масова професия, която се преподава от движението „Хамас”.

Жертвите :

Аврам Давид Мозес на 16 години от Ефрат,

Рой Рос на 18 години от Елкана,

Сегев Пниел Авихейл на 15 години от Неве,

Нериа Коен на 15 години от Ерусалим,

Йохай Лифшитц на 18 години от Ерусалим,

Дорон Мехерета на 26 години от Ашдот,

Йехонадав Хаим Хиршфилд на 19 години от Кочав Хашачар и

Йехонатан Йитцхак Елдар на 16 години от Шилох.

На ранените, да им пожелаем по-бързо да оздравеят:

Елхан Йозеф бен Зехава,

Нафтали бен Гила,

Надав Елияху бен Хадаш,

Рубен бен Наоми,

Шимон бен Тирзах и

Йонатан Ицхак бен Авитал.

Нова про-ислямска група разкрита в Пловдив

Нова ислямска група била разкрита в Пловдив. Най-вероятно на пресата не е дадена цялата истина. Ако литературата, която е открита не е била радикална, т.е. призоваваща за джихад, защо властите да си правят труда да съобщават за случката?

Ако образованието, са предлагали чрез тази фирма не е било радикално, защо да се прикриват под името на фирма, а не да го правят през установената ислямска образователна система.

Обръщаме внимание на тези факти, понеже често ни наричат ислямофоби и т.н., а всъщност всичко, което искаме е фактите за ставащото. Отношението ни би било същото, ако ставаше дума за "християнски" фундаментализъм, или иначе казано някой, който е решил да използва насилие, злоупотребявайки с Библията и учението на Исус.

Никой няма правото в името на каквато и религия да е, да тероризира хора от други вери или атеисти.