Информация от бърлогата на звяра

Често пъти в търсенето на истината за Исляма и сблъсъка в Близкия Изток, Израел, Ирак и ако щете и 11ти Септември, 2001, се изтъква факта, че извършителите на терористични актове са едва ли не друга "порода" хора. Че едва ли не те са някак си самосъздали се. И може би ако бяха по-образовани, те нямаше да прибегнат до такива актове на смърт и терор.

Истината обаче лъсва с голяма яснота когато човек види и чуе интелектуалните представители на ислямския свят, като например тези от програма излъчена по сирийската телевизия на 6ти май 2006 година. Единия от тях е професор Ибрахим Зарур, професор по история в Университета в Дамаск. Другия е палестинския писател Аднин Канафани.

Темата на дискусуята е мъченичеството. Мъченичеството в Исляма е богословската основа на джихад, ислямския тероризъм и самоубийците.

Ето и някои от изказванията:

Аднин Канафани: "Мисля, че мъченичеството е най-благородната жертва, която някой може да направи за каузата. Кауза свързана със смисъла на съществуването, с живота и смъртта. Великия арабски народ е успял да оформи една нова култура от тези идеи - културата на мъченичеството. Опонентите ни се опитват да ни отнемат тази чест като ни заклеймяват като бомбени самоубийци, терористи и други, но нас не ни е грижа за това, понеже ние имаме права и ние жерваме нашите души, за да постигнем тези права. Именно за това, мъчениците са авангарда на тази нация..."


Ибрахим Зарур: "Мъченичеството е ценноста, която надвишава всички други ценности. Най-възвишеното ниво на съществуване на човека е когато някой е готов да жертва душата си за нещо по велико - родината си...Майката в нашата арабска и ислямска история винаги е жертвала децата си и ги е приготвяла за мъченичество. Това е вкоренено в нашата религия, култура, ценности и начин на възпитание. Майката е училището, което приготвя децата и ги праща на мъченичество в защита на отечеството. Тази култура е във всички нас. Винаги гледам майките, които викат от радост когато научат, че синовете им са станали мъченици в битките в Палестина, Голанските Възвишения или Ирак..."

Когато един нормален човек слуша тази романтизирана версия на джихад, не може да не се отчая. Ако това е начина по който мислят и говорят интелектуалците, хората, които са професори в университетите на арабския свят, какво можем да очакваме да излезе от тези университети.

Забележете:

"...ние имаме права" - златното правило на едно демократично общество е, че момента в който твоите "права" нарушат моите основни такива, като например правото на живот, това не са "права" а убийство.

За какви "права" говори писателя Аднин Канафанани? Може би за правата да убиват евреи и "нечестивите"?

"...заклеймяват ни като бомбени самоубийци и терористи" - откога наричането на неща с истинските им имена е "заклеймяване"? Каква нагла манипулация целяща да накара свободния свят да млъкне и да не нарече тероризма с истинското му име! Ако трябва да слушаме тези психофашисти, то тогава следващия път когато си включите телевизора, би трябвало да чуете коментар, който анонсира, че "мъченик" (или "герой"), а не терорист, се е самовзривил отново в някой ресторант или влак. Понеже за тези хора самоубийците са герои. И те настояват ние, свободомислещите да не ги наричаме терористи.

"...майката е училището, което приготвя децата и ги праща на мъченичество" - е, да ме извинявате господа джихадисти, но аз винаги съм си мислел, че майката трябва да е училище за любов, мъдрост, грижа за живота, твоя и на другите, образование и т.н. Излиза, че според техните собствени думи, арабската майка не учи децата си как да се грижат за себе си и за другите, как да обичат хората и да са добро за този свят. Излиза, че най-възвишеното нещо на което арабската майка може да научи децата си е да станат бомбени самоубийци, които да разрушат собствения си и живота на десетки, стотици или хиляди други.

Това е приятели, бърлогата на звяра: в умовете, сърцата, културата и демоните, с които е просмукана тази идеология на смърт и омраза.