Блога вече с нова начална страница

Здравейте приятели!

Има няколко важни глобални въпроса, към които никой от нас не може да бъде безразличен. Бедноста, болестите, несправедливоста и насилието са толкова локални, колкото и глобални. Те могат да са толкова лични, колкто и световни. Те ни заобикалят в квартала, разминават се по улицата с нас и ни гледат от телевизионния екран, в същото време бъдейки някъде от другата страна на земното кълбо. Изглежда сякаш злото и проклятето в този свят не подминават никоя страна, народ или личност.

Ние ТРЯБВА да сме информирани по всички тези въпроси, както и ТРЯБВА да бъдем ангажирани по различни начини - на местно и на глобално ниво. Едни от тези въпроси са Близко-източния въпрос, антисемитизма, Ислямофашизма и тероризма. Забелязали ли ли сте, че в България просто НЯМА почти никакви информационни източници посветени на отразяването на събитията от Близкия Изток обективно. Следвайки програмната си политика от недалечното комунистическо минало, бившите възпитаници на АОНСО и други подобни идеологически и морално банкрутирали школи, са обсебили медиите в България. Изреаел и палестинския конфликт почти винаги се разглеждат в светлина благоприятна за палестинците. Това е линия следвана от много световни либерални медии като CNN, NBC, CBS, BBC и Ройтерс. ООН също има своя принос за медииния предразсъдък към Израел.

Време е в България да започне такова просветителско дело. Що се отнася до мен, мотивацията ми няма нищо общо с популярните християнски разбирания за края на света, Армагедон, Антихрист и предполагаемата роля на Израел в един такъв сценарии. Моята мотивация също произхожда от Библейското учение, но по-скоро корените на моето убеждение е разбирането, че Бог е Бог на справедливоста - колкото към Израел и евреите, толкова и към арабите, било то живеещи в Израел (т.нар. палестинци) или извън Израел.

Справедливоста, която човечеството дължи на Израел и на арабите, не е невъзможна. Проблема идва от друго място и именно това е целта на една такава медиина и обществена инциатива.

Блога "The Middle bEast" може на пръв поглед да изглежда една недостатъчно сериозна медийна платформа. Това не е така. По скоро това е едно малко начало, което тепърва има да се разрастне. Благодаря на всички вас, които вече ми писахте и сте запалени за това да работим в тази сфера. Издаването на блога на български не би било възможно без добороволната помощ на Георги Александров и цял един тим от преводачи, които той организира на местно ниво. Благодаря ви, очаквам да ви видя лично възможно най-скоро! Вашия труд е ценен и важен.

От днес блога си има нов адрес, от който можете да изберете да четете българската или английската версия.

www.middlebeast.org

Обкновенно българските преводи следват постингите на английски.

Всички вие можете да бъдете от помощ - препоръчайте сайта на ваши познати и приятели. Информирайте се. С истината и силата на нашата молитва, ние можем да сме част от победата над сатана - истинския звяр и чудовище, което насажда вражда и омраза в региона и по този начин и в целия свят.

Благодаря ви за подкрепата!

Джордж Сорос поставя Израел на прицел

Моето допълнение (Георги Бакалов):

Знаете ли, че по времето на Инквизицията един от най-яростните и най-жестоки гонители на евреи бил всъщност човек с еврейска кръв? Наречи го както искаш – перверзия, омраза към самия себе си или както искаш, но факт е, че има хора, които решават да преследват самия народ, от който те произлизат. Всичко зависи от това къде е твоята идентичност. Някои от най-отявлените критици на американското общество, които мразят САЩ, са социалисти с промити мозъци, ултра-либерални американци.

Молете се за Сорос! С всичките пари, с които разполага, той може да върши добро вместо лудост.



Инвеститорът-милиардер Джордж Сорос пое инициативата за сдружаване на американо-израелско политическо движение, което е анти-Израел, се твърди в статия на „Джерусалъм поуст”.

Керълайн Глик пише в „Поуст”, че Сорос похарчил милиони, опитвайки се да победи президента Буш през 2004г., че е един от „незначителното малцинство от американски евреи”, които изиграли важна роля да се подкопае позицията на подкрепата по отношение на Израел в Демократическата партия, a сега се опитват и да разклатят основите на позицията на Израел в Съединените Щати.

Сорос поканил друг американо-еврейски милиардер Питър Луис, заедно със „Северноамериканските еврейски плутократи”, сред които Чарлз и Едгар Бронфман, да присъединят своите сили към неговите, както и към тези на леви американо-еврейски организации, включващи „Американски приятели за незабавен мир”, „Форум за политика на действие спрямо Израел” и „Брит Цедек в’Шалом”, за да сформират политическо лоби, което да отслаби влиянието на про-Израелското.

„Много хора и организации, свързани с тази инициатива, работят активно за подкопаване престижа на Израел,” пише Глик.

„Сорос предизвика буря през 2003г., когато по време на конференция за набиране на финансова помощ за Израел заяви, че Израел била отчасти виновна за нарастването на анти-семитското насилие в Европа поради резкия си отклик към палестинския тероризъм.”

Глик подчертава също, че през ноември 2005г. лидерите на Израелския политически форум са се срещнали с Кондолиза Райс и настояли да изостави своите политически ангажименти по отношение на израелската сигурност и по-специално на два гранични пункта в ивицата Газа. В резултат на това Райс упражнила натиск върху Израел да направи опасни отстъпки и компромиси с палестинците.

След електоралната победа на Хамас през януари, „Американските приятели за незабавен мир”, „Форумът за политика на действие спрямо Израел”и „Брит Цедек в’Шалом” работили за това да не бъдат налагани санкции от американския Конгрес на палестинските власти, водени от Хамас.

Те работили заедно за прокарване на палестинския Анти-терористичен акт, който се радвал на изумителна подкрепа от страна на Конгреса и целял промяна в американската политика по отношение на палестинските власти непосредствено след качването на власт на Хамас.

Сред клаузите на този акт се призовава за незабавно прекратяване на американската подкрепа на неправителствените организации и на структури на ООН, действащи в Палестина, които имат връзки с терористични организации.

Глик отбелязва, че поради лобистките усилия на „Еврейските леви", палестинският антитерористичен акт бил отхвърлен и добавя:

„Сорос би искал да институционализира успеха на коалицията, подкопавайки палестинския Анти-терористичен акт с ново лоби.”

„Макар еврейските основатели твърдят, че са про-Израел, в действителност те са готови да основат Американо-еврейско анти-Израелско лоби."

Превод: Меги Димитрова

Материалът беше първоначално публикуван в foxnews.com, съжалявам, но загубих точния линк към него. (Георги Бакалов)

Евреи, християни и камъкът за препъване

От Дж. Лий Грейди
Редактор на списание „Харизма”

Ракетите на Хизбула обсипват северен Израел, иранският президент се посвещава на каузата да изтрие Израел от картата, а израелското правителство с изненада разбира, че евангелските християни в САЩ са техните най-добри приятели. Ние изразяваме солидарност с народа на Израел както никога досега.

И това е добро, тъй като християните преди са таяли антисемитизъм. За радост ние променяме своя манталитет, народът ни взима страната на демокрацията и застава срещу тероризма.

„И все пак нашият предпазлив подход към Израел е създал една неловка теологична дилема. Макар че поради Библията се чувстваме задължени да защитаваме евреите от етническа омраза (както и би трябвало), също така имаме мандата да споделим Евангелието с евреи и с езичници. В крайна сметка самият апостол Павел, най-прочутият евреин, който някога се е обръщал към християнство, ни казва, че посланието на Христос беше пратено „първо на евреи” (Римляни 1:16, от New American Standard Bible)”.

За да усложнят нещата, някои евреи смятат, че евангелизмът е форма на антисемитизъм – като че ли обръщането на един човек към вяра в Христос го лишава от неговия еврейски произход. И заради това някои християни, въвлечени в произраелска активност, напълно са спрели да споделят Евангелието с евреи. Някои дори са оформили странни доктрини, според които на евреите, поради Божиите обещания към тях в Стария Завет, са „отпуснати” специални места за небето и не се нуждаят от Исус да ги спаси от греховете им.

Знам, че си търся белята като казвам това, но хайде да помислим логично. Вярваме ли в Библията или не? Щом християните от Деяния, повечето от които бяха евреи, обърнали се към Христос, енергично споделяха Исус в Израел и извън него, защо пък ние да се откажем от тази задача?

Благодарен съм, че Сюзан Пърлман и другите ми приятели от служението Евреи за Исус (ЕЗИ) в Сан Франциско не са се отказали. През юли 150 служители на ЕЗИ и доброволци излязоха в градската зона на Ню Йорк, включваща Лонг Айланд и северен Ню Джърси. Те разпространиха 1,8 милиона евангелски брошури по улиците, изпратиха 450 000 брошури по пощата и излъчиха филм за Исус на 80 000 ортодоксални евреи, говорещи идиш.

ЕЗИ бяха щастливи да обявят, че 241 евреи са се молили да приемат Христос за свой Спасител по време на кампанията им „Ето, вижте своя Бог”. Освен това 13 телевизионни канала излъчваха репортажи за ЕЗИ и всеки по-голям вестник писа статии за тях, включително и еврейската преса.

Разбира се, критиките заваляха. ЕЗИ са свикнали да ги очакват всеки път, когато споделят вярата си с еврейската общност. Но един служител на ЕЗИ отвърна: „Ако те знаеха това, което ние знаем за Исус, те биха ни подкрепили в прокламирането на Евангелието.”

Бог не е шизофреник. Той ни призовава не само да обичаме държавата Израел, но и да прокламираме посланието на Исус на евреите. Едната отговорност не отменя другата.

И докато говорим за противоречията и Израел, нека още малко да се подложа на критики като кажа, че Бог също така очаква от нас да се грижим за арабските си съседи и да споделяме Христос и с тях. Арабските християни на места като Витлеем, Бейрут и Багдад са често позабравени сред насилието в Близкия Изток. Те, може би по-добре от всеки друг знаят, че Исус е единствената надежда за примирение в този разкъсван от войни регион.

За нашите братя араби-християни е доста обезкуражително да гледат как ние поддържаме военните действия на Израел и същевременно не споделяме посланието за Христос с евреи. Пред тях изглеждаме сякаш вярваме повече на оръжия и бомби, отколкото на силата на Евангелието.

Как реагираме на тази сложна криза? Ние трябва да защитаваме правото на Израел за съществуване и да подкрепяме всяко усилие за спиране на тероризма, независимо дали е породен от Хизбула, Ал Кайда или Иранското правителство. Трябва да се молим за мира на Йерусалим, което също така значи и за 1,3 милиона араби, живеещи на израелска територия.

И най-вече трябва да се съгласим с молитвата на ап. Павел: „Така че целият Израел да бъде спасен” (Римл. 11:26). Всяко произраелско начинание няма да е наистина библейско, ако правим компромиси със служението си да споделяме любовта на Христос с първите, който Той дойде да спаси.

Превод: Мила Турлакова

Допълнение от Георги Бакалов

"Макар тази статия да не е пряко свързана с Близкия Изток и напрежението там, аз мисля, че е доста добра и провокира към размисъл. Какво мислите вие? Можете да напишете своя коментар, следвайки бутона по-долу."

Документиране на връзката на Саддам с терора

От Рей Робисън
Наистина ли Саддам Хюсейн беше заплаха за сигурността на САЩ? Дали той имаше връзки с Ал Кайда и други терористични организации? Какво се случи с оръжията за масово поразяване, които според всички той притежаваше? Саддам продаде ли ги? Въобще съществували ли са някога?

Всички тези въпроси следваха президента Джордж Буш и администрацията му по петите от началото на войната в Ирак. Политици и уважавани американски военни служители и агенти на разузнаването са дебатирали върху двете страни на монетата, но доскоро широката публика разполагаше с твърде малко от необходимата информация, за да си състави мнение. Това обаче се променя.

Американското правителство конфискува хиляди секретни документи на иракското правителство след падането на Саддам, а Вашингтон едва наскоро пусна цяло съкровище от тези документи в официалния сайт на Пентагона. Документите, много от които на арабски и без придружаващ ги превод, предлагат множество гледни точки за събитията в Ирак от преди войната. За съжаление обаче файлът е огромен и несистематичен. Ровейки се из тайните му си е тежка задача – дотолкова, че американското правителство реши да я остави на другите.

Един от тези, които приеха предизвикателството, е Рей Робисън, понастоящем анализатор на проучвания на военни операции, специализиращ проучване на авиацията и снарядите в Хънтсвил, Алабама. Робисън е служил на активна служба като поддържащ стрелбата офицер за 3-та Бригада на Втора Пехотна Дивизия във Форт Луис, Вашингтон и като батальонен офицер в 101-ва Въздушнодесантна дивизия. 10-годишната му активна служба включва и участие във войната в Залива, и умиротворяваща мисия в Косово.

Робисън е служил и в Катар като агент в Агенцията по Отбранително Разузнаване, като част от ръководената от ФБР Група за проучване на Ирак (ГПИ), която внимателно изследва усилията на Саддам да създаде и укрие оръжия за масово поразяване. (Заключението на ГПИ: Саддам наистина е притежавал оръжия за масово поразяване, но е унищожил голяма част от тях, макар че отново може да си ги върне, ако срещу него не бъдат наложени санкции.)

Робисън ръководи група лингвисти, които да анализират, архивират и използват документите и материалите от режима на Саддам. Той е виждал хиляди от тези документи и техни преводи преди година, когато е работил с тях в Ирак. Той подробно е информирал висшия политически и военен ешалон на САЩ за разкритията на неговата група. За усилията си като ръководител на ГПИ Робисън е получил награда.

С малък брой независими преводачи, които да му помагат, Робисън ще преведе и анализира множество от неизследваните документи от режима на Саддам в ексклузивната серия на www.FOXNews.com ‘Досието на Саддам’.

Заедно с превода Робисън ще направи и анализ, който ще се базира на работата му за ГПИ и опита му в проучването на военни операции. Понякога той или друг преводач ще правят коментари в самия превод, за да бъде по-ясен, но ще запазят съдържанието на документа непокътнато. Целият им труд ще бъде свързан онлайн с оригиналните арабски текстове, качени на официалния сайт на Пентагона. Все пак анализът на Робисън се основава на неговото собствено мнение.

‘Вярвам, че онези, които просто искат да узнаят истината, ще намерят нова и шокираща информация в тези документи и дори може да променят мнението си за причините за войната’, казва Робисън. ‘Въпреки всичко тези документи не са ключа към всички въпроси, а заключенията може да се променят в зависимост от новооткрита документация.’

Превод: Мила Турлакова 

Уафа Салтън: "Това е сблъсък между свободата и подтисничеството.."

Предлагаме на вашето внимание откъс от интервюто на психиатърката Уафа Салтън от арабско-американски произход. Интервюто беше излъчено по Ал Джазира на 21 февруари, 2006г.

Уафа Салтън: Сблъсъкът, на който сме свидетели в световен мащаб, не е сблъсък на религии, нито на цивилизации. Това е сблъсък на две противоположности, на две епохи; сблъсък между начин на мислене от Средновековието и друг начин на мислене от 21-ви век; сблъсък между цивилизация и назадничавост, между цивилизованото и примитивното, между варварство и здрав разум. Това е сблъсък между свободата и подтисничеството, между демокрацията и диктатурата. Това е сблъсък между човешките права от една страна и тяхното нарушаване от друга. Това е сблъсък между тези, които третират жените като животни и тези, които ги третират като човешки същества. Това, което виждаме днес, не е сблъсък на цивилизации. Цивилизациите не се сблъскват, те се съревновават.
[...]
Домакин: От Вашите думи да разбирам ли, че това, което се случва днес, е сблъсък на културата на Запада и назадничавостта и невежеството на мюсюлманството?

Уафа Салтън: Да, точно това имам предвид.
[...]
Домакин: Чия беше идеята за сблъсък на цивилизации? Не беше ли на Самюел Хантингтън? Не беше на Бен Ладен. Бих искал да дискутираме този въпрос, ако не възразявате...

Уафа Салтън: Мюсюлманите са тези, които започнаха да използват този израз. Мюсюлманите се тези, които започнаха сблъсъка на цивилизациите. Пророкът на Ислям е казал: „Беше ми заповядано да се бия с хората, докато те не повярват в Аллах и в Неговия Пратеник.” Когато мюсюлманите разделиха хората на „мюсюлмани” и „не-мюсюлмани” и призоваха на война срещу не-мюсюлманите, докато те не повярват в това, в което самите те вярват, те поставиха началото на този сблъсък и започнаха тази война. За да спрем войната, те трябва да преразгледат своята ислямска свещена книга и програмата си, които са пълни с призиви за „такфир” и война с неверниците.

Другия участник каза, че никога не е обиждал вярата на другите. Но коя цивилизация по лицето на земята му позволява да нарича другите с обидни имена, които самите те не са избрали за себе си? Веднъж ги нарече „Ал ал-Дима”, друг път ги нарече „хора на Книгата”, а трети път ги сравнява с маймуни и прасета или нарича християните „тези, които предизвикват гнева на Аллах.” Кой му каза, че това са „хора на Книгата”? Те не са хора на Книгата, те са хора на много книги. Всички полезни научни книги, с които разполагаме днес, са техни, плод на тяхното свободно и творческо мислене. Кое му дава право да казва за тях, че „те предизвикват гнева на Аллах” или че са „тези, които са кривнали и са заблудени”, а след това да идва тук и да казва, че неговата религия му заповядва да се въздържа от обиди към вярата и убежденията на другите? Аз не съм християнка, мюсюлманка или юдеистка. Аз съм светски човек. Не вярвам в свръхестественото, но уважавам правото на другите да вярват в него.


Д-р Ибрахим Ал-Хули: Вие еретичка ли сте?

Уафа Салтън: Можете да кажете каквото поискате. Аз съм светски човек, който не вярва в свръхестественото...

Д-р Ибрахим Ал-Хули: Ако сте еретичка, няма смисъл да ви порицавам, тъй като вие богохулствате против исляма, Пророка и Корана...

Уафа Салтън: Това са лични убеждения, които не Ви касаят.
[...]
Уафа Салтън: Братко мой, ако искаш, можеш да вярваш и в камъни, стига да не ги хвърляш върху мен. Имаш пълна свобода да се покланяш на който поискаш, но убежденията и вярата на другите не те засяга, ако ще те да вярват, че Месия е Бог, Син на Мария или че Сатана е бог, син на Мария. Нека хората да вярват в това, което искат.
[...]
Уафа Салтън: Евреите са преминали през трагедията на Холокоста и са накарали света да ги уважава чрез своите знания, а не чрез терор, чрез своя труд, а не чрез викане и крещене. Човечеството дължи по-голямата част от откритията на ХІХ и ХХ век на еврейски учени. 15 милиона души, пръснати по целия свят, се обединиха и защитиха своите права чрез работа и знания. Не сме видели нито един евреин да се взриви в немски ресторант. Не сме видели нито един евреин да унищожава църква. Не сме видели нито един евреин да протестира като убива хора. Мюсюлманите са стрили на прах три статуи на Буда. Не сме видели нито един будист да подпалва джамия или посолство. Само мюсюлманите защищават своите убеждения като подпалват църкви, убиват хора и разрушават посолства. Този път няма да доведе до добри резултати. Мюсюлманите трябва да се запитат какво могат те да направят за човечеството преди да изискват от човечеството да ги уважава.

bTV не показва кадрите излъчени от Al-Jazeera

Тази вечер в новините от 22:00 часа, bTV не излъчи кадрите, които Ал Джазира е излъчила вчера. Единствения кадър, който беше показан, беше малко от бин Ладен в момента, в който анонсираха престоящите новини, преди реклмата. Но после, когато дойде време де факто да представят новината, прочетоха само този текст без да покажат никакви кадри.

“Ал Джазира” излъчи неизвестен досега запис на среща между Осама бен Ладен и похитителите на самолетите от 11 септември. За първи път на кадрите се вижда как бойци на Ал Каида се готвят за терористичните нападения срещу Съединените щати.

Тук можете да прочетете целия текст на новината.

Възможно е цялата новина да е била четена и кадри да са били показани в по-ранните новини на bTV. Някой гледал ли ги е и ако да, можете ли да пишете тук в блога или да ми пратите мейл.

Ал Джазира излъчва „Непоказван досега” видео материал за Бин Ладен

Касетата показва срещата на Бин Ладен с похитители от 11 септември

Кайро, Египет – Ал Джазира излъчи в четвъртък материал, който нарекоха „непоказван досега”, в който лидерът на Ал Кайда Осама Бин Ладен се среща с някои от похитителите на самолетите от 11 септември.

Телевизията не уточни как са получили тази касета, направена от Ас Сахаб, основно медийно звено на Ал Кайда.

В касетата се показва как Бин Ладен седи със своя бивш лейтенант Мохамед Атеф и Рамзи Биналшиб, друг заподозрян организатор на самоубийствените атентати от 11 септември.

Атеф, познат още като Абу Хафс ал Масри, беше убит при въздушното нападение на САЩ върху Афганистан през 2001год. Биналшиб беше заловен преди четири години в Пакистан и в момента е задържан под стража в САЩ. Тази седмица американският президент Джордж Буш съобщи, че се планува той да бъде съден от военен съд.

В този видео материал Бин Ладен носи тъмна дреха и бял тюрбан и се разхожда на открито в планинска област. Той се усмихва, докато приема няколко от похитителите от 11 септември, както се твърди в касетата.

Кои са Хизбула?

От Кетрин Уесткот

BBC News Online

„Хизбула", което в превод означава „Партия на Аллах", се появява в Ливан в началото на 80-те години на ХХ в. и се превръща в главното радикално ислямистко движение в региона.

Партията има за цел да изгони израелските войски от Ливан. През май 2000 г. „Хизбула" постига една от основните си цели, отчасти поради успехите на военното си крило, а именно израелската армия да се изтегли след 20-годишна окупация от Южен Ливан.

Днес „Хизбула" е пример и вдъхновение за палестинските фракции, воюващи да освободят окупираните територии.

Палестински демонстранти
„Хизбула" е прегърнала каузата за Освобождение на Палестина. Те публично заявяват, че са готови да открият втори фронт срещу Израел в подкрепа на интифадата (палестински революционни действия, целящи да сложат край на израелската окупация на палестински територии.)

„Хизбула" е основана от група духовници през 1982 г. след израелската инвазия в Ливан. В началото идеята е била да се окаже съпротива срещу израелската окупация.

Вдъхновена от успеха на иранската революция, партията започва да мечтае да превърне Ливан от страна с различни вероизповедания в ислямска държава по ирански образец. Макар тази идея впоследствие да е изоставена, партията е добре структурирана политическа организация, представена в парламента.

Терор
Политическата риторика на „Хизбула" се изразява главно в призиви за унищожаване на държавата Израел. Според нея цялата територия на Палестинската автономия е окупирана, а а Израел няма право на съществуване.

Духовният глава на „Хизбула" Шейх Фадлала е близък с Иран
Дълго време „Хизбула" е подкрепяна от Иран, откъдето я снабдяват с оръжие и пари.

В началото на създаването си „Хизбула" подържа контакт с контингент на Иранската революционна гвардия от около 2000 гвардейци, разположен в долината Бекаа в Ливан, изпратен през 1982 г., за да подкрепи съпротивата срещу Израел.

С увеличаването на нападенията на „Хизбула" срещу цели в южен Ливан, се засилва и иранската военна помощ.

Движението възприема и тактиката за отвличане на западни заложници, действайки чрез многобройни специализирани бойни групи като Организацията за революционна справедливост и Организацията на потиснатите в света.

В продължение на много години „Хизбула" е синоним на терор, самоубийствени атентати и отвличания. През 1983 г. при самоубийствено нападение на бойци, присъединили се към „Хизбула", в Бейрут загиват 241 американски морски пехотинци.

Ревностно фанатични и изискващи пълно посвещение
Партията действа под закрилата на съседна Сирия - с гражданските размирици да не се превърнат в карта в ръцете на Дамаск, изиграна в сирийската конфронтация с Израел срещу окупацията на Голанските възвишения.

За две десетилетия „Хизбула" се развива и към момента разполага с хиляди обучени бойци, с представители в парламента, както и с динамична социална програма, подпомогнала хиляди ливанци, сред които много шиити.

Бойците на „Хизбула"
„Хизбула" доказа, че има застрашителна военна сила.

Те са фанатично ревностни, изискващи всичко от своите членове и посветени на това да установят Исляма като начин на живот.

В началото водачите на „Хизбула" налагат стриктни правила за ислямско поведение в градовете и селата в южната част на страната - стъпка, която обаче не се одобрява масово от гражданите в района. Партията предупреждава, че нейните ислямски възгледи не бива да се възприемат от ливанците като намерение за налагане на ислямско общество.

Но независимо от примерите на насилие в ранните етапи на партията, „Хизбула" подчертава, че тази визия за ислямизация не бива да се тълкува като намерение да се натрапи ислямско общество в Ливан.

Политически ходове
През последните години „Хизбула" си спечели значителни симпатии и подкрепа от страна на Ливан.

Успешните терористични удари върху прехвалената израелска армия й осигуриха подкрепа и голям респект от други религиозни общности.

„Хизбула" фигурира в списъка на САЩ на терористичните организации, а през март 2005г. Европейският парламент също обявява организацията за терористична. Правителството в Бейрут обаче смята „Хизбула" за национално съпротивително движение.

Партията е популярна сред шиитите, които съставляват близо 40% от 3-милионното население на Ливан. На изборите през 1992г. спечелват 8 места в парламента, а през 2005 г., заедно с шиитското политическо движение „Амал", „Хизбула" спечелва общо 35 депутатски места в парламента.

Организацията обаче не се приема еднакво радушно от различните общности в Ливан. Християните например я обвиняват в опити за дестабилизиране на страната. 

МОЯ КОМЕНТАР: Някой беше казал: "Искаш ли да разбереш истината за нещо, разбери неговото начало..."

Ако тази максима е вярна (а тя е, в повечето случаи), то това не говори много добри неща за Хезбола. Партията на Бог? Кой Бог? Бога на терористични акции, самоубийци, които се взривяват по автобусни спирки и кафенета?

"Съпротива"? Много удобна дума за една 100% терористична организация. Много в стила на албанската Армия за Освобождение, която сега има места в парламента в Макендония. Въпреки, че всички знаят какви са корените на тези "депутати".

Кога някой е чул за Израелци, които се самовзривяват в кафенета в Сирия или Ливан?

Понеже аз не съм.

Израилтяни протестират срещу ресторант „Хитлер" в Индия

Ресторантът, който отвори миналата седмица, бе промотиран с плакати на Фюрера и нацистки свастики, което потресе малката юдейска общност в Индия и разбуни ярост в световен мащаб.

„Надяваме се, че индийските власти ще направят необходимото, за да може Хитлер, този масов убиец, да не получи рехабилитация,” заяви пред Ройтерс Даниел Зохар Зоншайн, консул в Мумбай.

Ресторантът с многонационална кухня, който има зала за пушене на екзотичното индийско наргиле „хука”, използва рекламни материали по билбордовете с червена свастика, вплетена в името на заведението.

Собствениците, които махнаха огромния плакат на Хитлер, поставен първоначално на входа, заявиха, че са избрали името на немския лидер, за да изпъкне сред стотиците други ресторанти.

Но останалите евреи в Индия – повечето вече се върнаха в Израел или мигрираха на запад – заявяват, че обмислят законни действия срещу това.

Зоншайн каза, че се надява собствениците да осъзнаят емоционалното нараняване, което са причинили на евреите със своето действие.

„Има мярка за всяко нещо. В Индия вярваме, че ако нещо от този род наранява чувствата на дадена общност, то може да се тълкува като криминално деяние,” каза той.

Не успяхме да се свържем с властите в Нави, предградие на Мумбай, за техен коментар.

Началникът на полицията в Нави, Рамрао Ваг, заяви, че тепърва очаква да получи оплаквания срещу ресторанта.

„Във всеки случай не смятам, че е възможно да бъдат предприети законови мерки,” заяви той пред Ройтерс.

Собствениците на ресторанта са заявили, че не промотират Хитлер, нито нацистката идеология, но няма да променят името на ресторанта.

Те заявиха, че до октомври ще отворят още два такива ресторанта със същото име в Мумбай.


Оригинален материал: http://news.yahoo.com/s/nm/20060823/od_uk_nm/oukoe_uk_india_israel_hitler

Колективното бездействие на Европа в Ливан

Джеймс Граф, сп. “Тайм”
21 Август 2006
първоначално в: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=120635

Вероятно изглеждаше така, сякаш Европа е готова да организира значително военно участие в международните мироопазващи сили в южен Ливан. Върховният външнополитически представител на Европейския съюз Хавиер Солана заяви на 13 август, че в “съвсем кратко време” 4 000 от планираните 15 000 международни военни ще бъдат в района. “Можете да сте сигурни, че ЕС е с вас,” каза той в Бейрут.

Миналата седмица обаче Европа – и в частност Франция – огледа по-внимателно ситуацията и се задави от ужас. Непокорната Хизбула заяви, че няма никакво намерение да предава оръжието си. Правилата на споразумението, по силата на което ще действат международните сили, си остават “мъгляви”, настоя френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари, на фона на угрижени кимания в знак на съгласие от другите европейски столици.

Докато тези правила не се изяснят, европейските страни ще се разкъсват между убеждението, че трябва да участват в мироопазващия процес на ООН и сериозните притеснения, че изпращат войниците си в една, както се изрази един от парижките държавници, “опасна, трудна и вероятно дори безпомощна ситуация”.

За момента Европа изглежда заема по-задно място, в сравнение с Азия. Марк Малок Браун, помощник-генералният секретар на ООН заяви, че Обединените нации са поели ангажимента за допълнителни военни сили от 3 500 души, които да се разположат в района през следващите две седмици след твърдото обещание от Бангладеш, Индонезия, Малайзия и Непал. Но вероятно и Европа скоро ще се качи на борда.

В петък италианското правителство даде формално съгласие да участва, след като бъдат уточнени параметрите на споразумението. “Не бягаме от трудностите”, заяви италианският външен министър Масимо Д`Алема, “но нашата страна трябва да отговори на призива на ООН”. Турският премиер Реджеп Таип Ердоган възрази, че Турция не може да рискува да бъде изолирана в региона си, както е станало в Ирак и също трябва да изпрати войници в Ливан. Испания и Белгия също ще изчакат изясняване на мандата, докато Германия, която не би искала да бъде поставена в ситуация, в която нейни войници да трябва да стрелят срещу Израел, ще изпрати само небойни части.

Въпреки това Франция остава изненадващо изпълнена с нежелание, като се има предвид, че нейните дипломати имаха водеща роля при договарянето на примирието. Малок Браун заяви, че е “разочарован” от решението на Париж да изпрати само допълващи сили от 200 войници, което е много по-малко от 2 000 - 4 000 войници, на които се надяваха от ООН.

Опозиционната социалистическа партия е в неочаквано единомислие с американския президент Джордж Буш, че Франция трябва да изпрати повече войници. След като първата част от нейната скромна дан се разположи в Ливан през почивните дни, френските власти възнегодуваха срещу твърденията, че Париж не полага кой знае какви усилия. Френски генерал командва 2 000 военнослужещи на ЮНИФИЛ, която наблюдаваше конфликта край границата от 1978 г. и според френското правителство те са готови да продължат до края на февруари. Франция ще продължи и военноморското си присъствие, чрез което беше осъществена евакуацията през Кипър.

Това, което пречи, е обещанието за по-голям брой военнослужещи към разширените части на ООН. “Спомням си болезненото преживяване от други операции, когато силите на ООН нямаха достатъчно прецизирана мисия или цели”, заяви пред френското радио Алио-Мари, визирайки смъртта на 71 френски войници в зле формулираната мироопазваща мисия в Босна в началото на 1990-те години. През октомври 1983 г., 58 френски сини каски загинаха при самоубийствен бомбен атентат в Бейрут, приписван на предшественика на Хизбула.

“Усещането за déjà vu няма как да бъде пренебрегнато”, заяви Франсоа Исбур, експерт по сигурността, който по това време е бил съветник на министъра на отбраната. “Надявам се, че правителството няма да постави хората ни в опасност без ясен ангажимент, че Хизбула е разоръжена”.

Френската позиция подчертава една очевидна истина: както повечето дипломатически компромиси, резолюция 1701 на Съвета за сигурност е по необходимост твърде двусмислен документ. Той бе приет само след одобрението на правителствата на Израел и Ливан, а силите на ООН помагат по покана на ливанското правителство, част от което е Хизбула.

Международната мисия попада под глава 6 на хартата на ООН, което означава, че участниците в нея могат да използват оръжие само за собствена защита.

“Проблемът при тези сили е, че действията им трябва да бъдат съгласувани и с Хизбула”, заяви Тим Уилямс от бритаския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността в Лондон. Френското колебание може да принуди ООН да поеме по-твърд подход, но има твърде малки възможности за маневриране. В крайна сметка президентът Жак Ширак може да реши, че няма как да не подсили френския контингент към ООН в изпълнение на двата си трайни принципа – многостранни политически действия и независимост на Ливан.