Пригответе се за нападение [над Иран]

Даниъл Пайпс
„USA Today”
11 юни 2008 г.

В разсекретено заключение на Националната разузнавателна служба със заглавие „Иран: Ядрени намерения и потенциал” (www.graphics8.nytimes.com) американските разузнавателни агенции съобщиха през декември 2007 г. следното: „Считаме с голяма увереност, че през есента на 2003 г. Техеран е спрял своята програма за ядрено въоръжаване”.

Това изключително противоречиво заключение окуражи иранските лидери (www.news.xinhuanet.com) да отхвърлят възможността за американска атака, позволи на Техеран да заеме още по-войствена позиция (www.iht.com) и както можеше да се очаква, направи по-нататъшните преговори безплодни (www.news.xinhuanet.com).

Най-добре би било самите иранци все още да може да бъдат убедени да закрият ядрената си програма, понеже алтернативите – американска или израелска атака, или да се позволи на апокалиптично-мислещите лидери в Техеран (www.washingtoninstitute.org) да направят Бомбата – са далеч по-лоши.

Подновяването на мрачните предчувствия в Иран предлага уникален начин за постигане на тази цел. Единствено като убеди Техеран, че на иранците никога няма да бъде позволено да притежават ядрено оръжие, Вашингтон може да ги накара да прекратят програмата си и да избегне необходимостта от военна кампания. Това все още може да бъде постигнато, но изисква основна промяна в курса на американската политика.

Първо, администрацията на Буш трябва да се подготви за възможна атака върху ядрената инфраструктура на Иран и второ, трябва публично да сигнализира за тази опасност. Израелските лидери трябва да направят същото, както направиха вече някои от тях (www.danielpipes.org). Трето, администрацията трябва да устои на неизбежното цунами от критики. Четвърто, тя трябва да окуражи правителствата, които са най-големи противници на такава атака – включително Европейския съюз, Русия (www.news.xinhuanet.com) и Китай – да упражнят натиск върху Техеран да прекрати ядрената си програма.

Ако този подход успее, кризата ще бъде решена. Ако ли не, щатските президентски избори през ноември ще приемат заплашителни размери. „Има само едно нещо, по-лошо от това САЩ да изберат военни действия." – каза Джон Маккейн (www.cbsnews.com) – „Това е Иран да притежава ядрено оръжие.” За разлика от него, Барак Обама (www.barackobama.com) призова за „трезва и решителна дипломация”, „по-строги [икономически] санкции” и „алтернативни източници на енергия” – по същество, призив за все същите стари неща (www.reuters.com).

Ако мандатът на Джордж Уокър Буш завърши с победа за Маккейн, Буш вероятно ще се оттегли, като позволи на Маккейн да решава следващите стъпки. Но намерението на Обама да продължи с досегашната неуспешна политика предполага, че, ако спечели той, Буш би могъл да постави началото на военни действия срещу Иран, въпреки традицията освобождаващите поста президенти да не започват важни инициативи в последните седмици от мандата си.

Източник: copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс, Bulgaria Watch Bulletin

Започва ли турското правителство реформация на мюсюлманството?

Даниъл Пайпс
„Джерусалем поуст"
22 май 2008 г.

Новините от Турция сочат, че правителството стартира смела инициатива
за преразглеждане на исляма.

Министерството на религията в Турция с необичайното название
„Президентство по религиозните въпроси и религиозната благотворителна
фондация" (www.diyanet.gov.tr) стартира проект "Хадиси" (хадис е устно
предание за пророка Мохамед, б. пр.) за систематично преразглеждане
през следващите три години на 162 000-те предания хадиси и свеждането
им до около 10 000 с цел отделяне на автентичния ислям от допълнително
натрупаното в продължение на четиринадесет столетия.

Преданията хадиси съдържат информация за изказванията и делата на
Мохамед, Пророка на исляма. Те допълват Корана и играят основна роля
при формирането на Шериата (ислямския закон), като по този начин
съществено влияят на живота на мюсюлманите. Въпреки тяхната значимост,
мюсюлманите реформатори са им посветили малко изследвания поради
огромния им брой, сложността на обработката и трудността да се отделят
„сигурните" от „слабите" хадиси.

Един от 85-те университетски преподаватели по теология, работещи по
проекта, Исмаил Хаки Унал (www.csmonitor.com) от Университета на
Анкара, обяснява неговата цел: „Коранът е основното ни ръководство.
Опитваме се да елиминираме всичко, което е в противоречие с него."
Уебсайтът на проекта обяснява, че работата по него е „важна стъпка в
пренасянето на универсалното послание на Пророка на исляма в XXI-ви
век".

Мехмет Гьормез (www.todayszaman.com), старши лектор по хадиси към
Университета на Анкара и вице-президент по религиозните въпроси,
добавя, че проектът има научна цел – да се разберат по-добре хадисите:
„Ще направим нова компилация от хадиси и ако е необходимо, ще ги
тълкуваме наново". В по-общ план Гьормез обяснява: „Проектът черпи
вдъхновение от тълкуванията на модернистичната тенденция в исляма. […]
Искаме да подчертаем положителната страна на исляма, която насърчава
личното достойнство, човешките права, справедливостта, нравствеността,
правата на жените, уважението към другите."

Това означава ново тълкуване на хадисите, които „представят жените
като по-нисши същества" – например тези, които насърчават обрязването
на жени2, убийствата в името на честта и забраната жени да пътуват без
съпрузите си. Един от участниците, Хидайет Севкатли Туксал
(www.telegraph.co.uk), дори обявява някои от хадисите за фалшифицирани
с цел „да подсигурят доминирането на мъжете над жените". Но въпреки
усиления дебат относно забрадките, който се води в момента в Турция,
проектът избягва този въпрос. Друга чувствителна тема касае правото на
мюсюлманите да сменят вярата си – проектът разрешава такива обръщения.

Някои турци хранят големи надежди относно проект „Хадиси", който има
за задача да публикува многотомно издание на турски, арабски и руски
езици до края на годината. Таха Акьол, политически коментатор, смята,
че се случва революция. „В други страни реформирането на исляма се
прокарва от деспотични или модернистични режими, а в Турция виждаме,
че реформата тече в средните класи. Това е истинска реформа." Друг
коментатор, Мустафа Акьол (www.radionetherlands.nl), вярва, че
ревизираните хадиси „ще са стъпка към промяна на мисловните модели".

Фади Хакура (www.mcclatchydc.com) от института „Чатъм хаус"
(www.en.wikipedia.org) отива още по-далеч, като нарича проекта „нещо
подобно на християнската Реформация". Той аплодира факта, че проектът
се спонсорира от Партията за справедливост и развитие (ПСР, на турски:
Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP) на премиера Реджеп Тайип Ердоган.
Въвличането на ПСР означава, че „това движение за реформи не се
осъществява от светска група, а от управляващата [партия, която] е
много религиозна и консервативна. Ето защо това е автентичен вътрешен
процес на промяна."

Други наблюдатели са по-скептично настроени. Например, Хашим Хашими,
бивш депутат, заявява, че „съществуват установени възгледи относно
исляма и практикуването му, които се прилагат от 1 400 години и няма
скоро да се променят". Дори ръководителят на министерството Али
Бардакоглу (www.english.sabah.com.tr) признава, че „не реформираме
исляма; реформираме себе си".

Какво означава тази инициатива? Прилича на сериозни усилия да се
модернизира ислямът, а такива са добре дошли. В същото време, човек би
трябвало да се зачуди за дневния ред на правителството, когато то се
намесва в сложната и дори подмолна област на религиозната реформа.
По-специфично, ислямисткият характер на ПСР предизвиква подозрения, че
проект „Хадиси" ще се ограничи до относително лесните социални въпроси
и ще избегне по-трудните политически такива, за да изработи един
по-лесно защитим на идеологическа основа ислям, докато запази някои от
по-проблемните му аспекти. Фактът, че проектът избягва темата за
забрадките, загатва ли също така, че той няма да се занимае и с
юридическите права на жените, браковете между мюсюлманки и
не-мюсюлмани, забраната на лихва върху парите (риба), джихада, правата
на не-мюсюлманите и създаването на ислямски ред?

Като ограничава тематиката си, проектът би могъл по-скоро да
подпомогне ислямизма, отколкото да модернизира исляма. Истинската
реформа очаква истински реформатори – не ислямистки функционери, а
независими, съвременни индивиди, решени да съобразят исляма с
най-доброто от нравите на съвремието.

Източник: Bulgaria Watch, copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс

Mонитор отразява изказването на Фратини в подкрепа на Израел

В-к Монитор отбелязва накратко изказването на италианският министър Франко Фратини в подкрепа на Израел. Още на 29 януари евро-политикът заклейми Хамас в реч произнесена в Херзлия по повод 60 годишнината от създаването на Израел. Фратини заклеймява също така и режима в Иран, Сирия и палестинските радикални фракции като врагове на Запада и сигурноста в целия свят. 

Истинската заплаха за Израел е Хизбула, а не Хамас

По данни на израелското разузнаване ливанската шиитска организация Хизбула приключи военната и материално-техническа подготовка за нова конфронтация с Израел. Вероятността Израел да бъде нападнат от враждебно настроените си съседи през 2008 година не е голяма, но с всеки изминал ден расте вероятността Хизбула отново да провокира конфликт. От Хизбула внимателно следят за придвижването на израелската армия в района на северната граница и са разработили десетки сценарии, въз основа на които Израел може да започне да действа. Анализите на Мосад, военното разузнаване, израелската служба за сигурност, представителите на разузнавателните служби на Министреството на външните работи и полицията сочат четири основни източника, които представляват заплаха за Израел през 2008-а – Иран, Сирия, Хизбула и палестинскитe организации в ивицата Газа. Изострянето на ситуацията на някой от тези фронтове може да провокира откриването и на втори фронт. Така например ескалацията на насилието в ивицата Газа може да доведе до нападение на Хизбула на северната граница на Израел. Представителите на Мосад и военното разузнаване са единодушни, че основната стратегическа заплаха за Израел е Иран, който стремително развива ядрените си програми и претендира за лидерското място в арабския свят. Израелското разузнаване е на мнение, че Иран ще разполага с ядрено оръжие още в края на 2009 година. Иран продължава да нарушава резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, обогатява уран и разработва ракети с далечен радиус на действие.

В същото време Сирия активно разполага ракети „земя-земя“ на териториите си и се превъоръжава. Военните отбелязват, че сирийската и иранската стратегическа доктрина се базира на факта, че не си струва да започват регулярна война с Израел поради явното превъзходство на израелската армия по суша и във въздух. Поради това най-ефективен би бил ракетният обстрел срещу израелския тил, както това се случи по времето на Втората ливанска война през 2006 година. За да наруши съюза между Техеран и Дамаск, Израел ще трябва да върне на сирийците Голанските височини, а така също да убеди САЩ да прекратят бойкота срещу президента Башар Асад.

По отношение на палестинците, представителите на израелските служби за сигурност отбелязват, че популярността на Хамас е спаднала и расте поддръжката на Фатах, но тези промени засега не играят съществена роля. Израелските военни специалисти са наясно, че в последно време около 150 бойци на Хамас провеждат военно обучение в тренировъчни лагери в Сирия и Иран, след което ще се завърнат в ивицата Газа. Израелските спецслужби подчертават, че международната терористична организация „Ал Кайда“ също се стреми да се внедри в ивицата Газа. Шефът на израелската служба за сигурност Ювал Дискин счита, че шансовете за начало на трета интифада са ниски. Заедно с това ескалацията на насилието и убитите палестинци в ивицата Газа или археологическите разкопки в Храмовата гора в Ерусалим, които да заплашват целостта на мюсюлманските светини, могат да провокират масови безредици.

Умерените арабски страни от Близкия изток като Египет, Йордания, Саудитска Арабия не заплашват израелската сигурност и са укрепили позициите си в борбата срещу ислямския екстремизъм.

Терорът засегна сърцето на Израел

Израелската армия се изтегли за пореден път от ивицата Газа, без да има ясна стратегия как да спре ракетния обстрел срещу израелските селища и да овладее терора. Фактът, че палестинските жертви бяха повече от израелските, не превърна армията в по-силна или умна. Ракетният обстрел продължи, а на 6 март в религиозното училище „Мерказ ха рав” бе извършена една от най-кървавите и жестоки терористични атаки в историята на Ерусалим.

Нападението на двайсетгодишния арабин Алла Абу Дейн от село Джабел Мукабар в покрайнините на Ерусалим върна жителите на града в страшните времена на втората палестинска интифада. 600-те изстрела на терориста самоубиец засегна Израел в самото сърце и не само поради многобройните жертви, а защото терорът успя да проникне в религиозното училище „Мерказ ха рав”, символ и наставник на израелския ционизъм, и да превърне библейската тишина в ужасен и кървав писък. В това училище бяха възпитани едни от най-известните съвременни религиозни и политически водачи на страната, военачалници, които днес заемат ключови позиции във военната йерархия на Израел.

Ерусалимският атентатор от нощта на 6 март се отличава от терористите, които действаха по заповед на палестинските военизирани групировки. На първо място той използва оръжие, а не колан с взривно устройство, на второ място той бе израелски гражданин, живущ в предградията на Ерусалим. За разлика от изпълнителите на предишните терористични атаки този човек е могъл свободно да се придвижва в Израел благодарение на израелската си лична карта.

През последните години израелските спецслужби успяха да възстановят агентурната си мрежа на Западния бряг на река Йордан и взеха под оперативен контрол тази територия. Този път обаче израелската полиция не получи никакви предупреждения за готвещ се терористичен акт. Вероятно двадесетгодишният Абу Дейн е бил терорист, който е действал напълно автономно, извън мрежата на Западния бряг. Може да се предполага, че в подготовката на терористичното нападение са взели участие и други жители на Източен Ерусалим. Израелският президент Шимон Перес пръв огласи това предположение, дори преди разузнавателните служби.

Прожекторите на израелските разузнавателни служби са насочени изключително към палестински организации като Хамас и Ислямски джихад. Малко внимание се отделя на израелските араби, които живеят на територията на Израел, разполагат с израелски лични карти и с пълната свобода на движение из страната. Интифадата и нейните последствия засилиха противоречията, които раздират тези хора между съчувствието към своите братя от Газа и Западния бряг и верността им към страната, чиито документи за самоличност притежават. Когато в началото на март стотици израелски араби излязоха на демонстрация против кръвопролитията в Газа, те бяха окачествени от десните радикални израелски депутати като изменници и подстрекатели. Засега подобни изказвания все още са единични и крайни, но постепенно умерените израелци започват да ги намират за приемливи. Ако от сега нататък на израелските араби започне да се гледа като на потенциални терористи, това само ще засили антагонизма и враждата вътре в самия Израел.

Мерките в отговор на терористичната атака в ерусалимското религиозно училище трябва да носят конкретен, а не колективен характер – арести на хора от близкото обкръжение на терориста, в опит да бъдат открити всички организатори на нападението – може да се предположи, че групата се намира в едно от арабските селища около Ерусалим. Бе обявена пълна блокада на Западния бряг на река Йордан, която продължи три дни, а израелските спецслужби арестуваха членове от семейството на терориста. Американският държавен секретар Кондолиза Райс ще получи отрицателен отговор на молбата за облекчение на условията по придвижването на палестинците от Западния бряг към Ерусалим. Ще бъдат засилени и мерките за сигурност в Ерусалим, защото не само самотни терористи, но и палестинските организации ще се опитат да повторят успеха на нападението от 6 март – четвъртък вечер. Дори и да не бъде открита пряка връзка между терористичната атака в Ерусалим и събитията в ивицата Газа, е ясно, че те са взаимносвързани. Израелските власти обаче трябва да потиснат гнева и желанието си за мъст и да продължат мирните преговори, защото повторното им спиране засилва влиянието и мотивацията на организации като Хамас.

Нека се помолиме и застанеме до близките на убитите на 13 март 2008 г., заедно с много евреи и не евреи от Израел и други места в света за жертвите на този подготвен хладнокръвно и нечовечно извършен терористичен акт.

Убиецът професионалист по групови убийства – единствената масова професия, която се преподава от движението „Хамас”.

Жертвите :

Аврам Давид Мозес на 16 години от Ефрат,

Рой Рос на 18 години от Елкана,

Сегев Пниел Авихейл на 15 години от Неве,

Нериа Коен на 15 години от Ерусалим,

Йохай Лифшитц на 18 години от Ерусалим,

Дорон Мехерета на 26 години от Ашдот,

Йехонадав Хаим Хиршфилд на 19 години от Кочав Хашачар и

Йехонатан Йитцхак Елдар на 16 години от Шилох.

На ранените, да им пожелаем по-бързо да оздравеят:

Елхан Йозеф бен Зехава,

Нафтали бен Гила,

Надав Елияху бен Хадаш,

Рубен бен Наоми,

Шимон бен Тирзах и

Йонатан Ицхак бен Авитал.

Нова про-ислямска група разкрита в Пловдив

Нова ислямска група била разкрита в Пловдив. Най-вероятно на пресата не е дадена цялата истина. Ако литературата, която е открита не е била радикална, т.е. призоваваща за джихад, защо властите да си правят труда да съобщават за случката?

Ако образованието, са предлагали чрез тази фирма не е било радикално, защо да се прикриват под името на фирма, а не да го правят през установената ислямска образователна система.

Обръщаме внимание на тези факти, понеже често ни наричат ислямофоби и т.н., а всъщност всичко, което искаме е фактите за ставащото. Отношението ни би било същото, ако ставаше дума за "християнски" фундаментализъм, или иначе казано някой, който е решил да използва насилие, злоупотребявайки с Библията и учението на Исус.

Никой няма правото в името на каквато и религия да е, да тероризира хора от други вери или атеисти.

Истината за една антисемитска книга

Рецензия на Даниел Пайпс относно книгата на Гордън Томас "Шпионите на Гидеон: тайната история на Мосад", взета от http://www.danielpipes.org/article/805

В своята книга Гордън Томас, журналист от Уелс, който живее в Дъблин, твърди, че много преди Кенет Стар изобщо да е чувал за Моника Люински, израелските разузнавателни служби са имали записи с 30 часа интимни разговори между президента Клинтън и младата му стажантка. Томас заявява също, че Ерусалим е пазил тези записи или с цел евентуално изнудване или за да защити своя агент под прикритие в Белия дом с кодово наименование Мега.

Твърденията на Томас се появиха преди няколко месеца и Белият дом веднага ги обяви за “глупости”. (С подигравателен тон източник от администрацията заявил следното по повод книгата “Шпионите на Гидеон”: “Честно казано търговците обмислят варианта да я продават в раздела фантастика.”) В Израел говорителят на министър-председателя Бенджамин Нетаняху, Давид Лар-Илан по подобен начин окачествил обвиненията на Томас като “извън границите на приличието и под всякаква критика” чудейки се как “някой може да вземе насериозно подобни пълни безсмислици”.

На кого да се вярва? Служителите в администрацията твърде често лъжат, за да вземем думата им за чиста монета, а Израел не е бил особено склонен да признае шпионските си операции. Освен това в доклада на Стар са записани думите на Моника Люински “Президентът подозираше, че чуждо посолство (не каза точно кое) подслушва телефоните му.”

Всичко това и особено в култура, която все повече приема истории за пакостите на Израел, прави важно да разгледаме по-отблизо “Шпионите на Гидеон”.

Книгата със сигурност съдържа шокиращи твърдения. Томас смята израелските разузнавателни служби Мосад за виновни за смъртта на Принцеса Даяна (върху чиито шофьор се предполага че те са упражнили краен натиск); издателския магнат Робърт Максуел (когото предполага, че са убили); 241 американски моряци в Ливан през 1983 г. (за чиято планувана съдба да попаднат в ръцете на Хизбула те вероятно предварително са знаели); и Уилям Бъкли, агент на ЦРУ (когото те вероятно са оставили да умре, за да обвинят ООП). “Тайната история” на Томас разкрива също, че Мосад са подпомогнали (провалилото се) покушение на Съветските поддръжници на твърдата политика срещу Михаил Горбачов през 1991 г. и целенасочено са разрушили мрежата на ЦРУ в Южна Африка.

Колкото и абсурдно да звучи, това не е всичко. Гордън продължава в много страници да описва забележителна компютърна програма “Промис”, която Мосад купува през 1981 г. от американската корпорация “Инсло”. По думите на Томас, този софтуер можел по “електронен път да проникне в живота на хора по начин невъзможен преди това”. По време на интифадата, Палестинското въстание срещу Израел 1987-92 г., “Промис” дала възможност на Израел да “проникне в компютрите на седемнадесетте офиса на ООП по целия свят; по този начин “Израелските разузнавателни служби могли за научат псевдонимите и фалшивите паспорти, използвани от Ясер Арафат и да проследят телефонните номера, на които се е обаждал, в резултат на което където и да отидел “Арафат не можел да се скрие.”

Нещо повече, проследявайки “всяка стъпка” на терориста, “Промис” позволила на Израел да знае “точно кога и къде” ще бъдат извършени терористични операции. И дори по-добре, след преустройство на програмата и добавянето на няколко нови подобрения, между които проследяващ микрочип, инженерите на Мосад успели да продадат «Промис» на други – като Йорданското и Съветското разузнаване – и да проследят действията им в най-големи подробности.

Има много подобни неща в “Шпионите на Гидеон”. Разбира се невъзможно е да се потвърдят или да се отрекат така наречените разкрития, базиращи се на тайни записи или чудотворна компютърна програма, изработена от малко известни корпорации, освен за теоретиците на конспирацията. Всичко което можем да кажем е, че ако способностите на израелското разузнаване бяха такива, каквито ги описва Томас, интифадата щеше да бъде спряна още в самия си зародиш, а проблемът с анти-еврейския тероризъм в света отдавна щеше да бъде разрешен.

Във всеки случай, когато не става дума за недоказуеми твърдения, а за известни и проверими факти, Томас едва ли би вдъхнал доверие. Няколко примера ще ни убедят в това.

Информираността на Томас относно реалностите в Средния изток е доста погрешна. Той измисля арабски думи (в никой от моите речници няма дума mafafeth, която той погрешно вярва, че означава дом за богослужение) и погрешно превежда други (abu или баща, като “глас”, което е най-фрапиращия случай. Също така той често изопачава познати имена, като нарича ливанските католици-маронити – Марионайтс, иранския оръжеен дилър Горбанифар – Торбанифар, а брата на Саддам Хюсеин Саб’ави – Саб’а. Хронологията също представлява спънка: Томас сбърква с цяло десетилетие зараждането на Мосад, като казва, че Ричард Хелмс е заел поста директор на Централното разузнаване през 1957 г. (като в действителност това е станало през 1966 г.) и нарича войната при Йом Кипур през 1973 г. “втората мащабна арабска война” с Израел, забравяйки по някакъв начин 1967 г. и т.н.

Книгата съдържа големи несъответствия. На една страница Томас твърди, че Джонатан Полард, американецът, който шпионирал за Израел “имал възможно най-широките пълномощия в американското разузнаване”, а няколко страници по-късно се оказва, че това тези пълномощия за достъп до секретна информация “не били достатъчни” той да получи документ, който поръчителите му искали. На едно място ни се казва, че Шарл де Гол спрял всичките си доставки на оръжие за Израел през 1965 г., навсякъде другаде това събитие е записано като случило се през 1968г.

Невежеството прозира навсякъде. Например, Томас нарича “член на племето Сарами, най-старата от ислямските секти суфи”, но суфи са ордени, а не секти, а орден Сарами далеч не е най-старият, защото дори не съществува. Ако трябва да се доверим на Томас, въртящите се дервиши идват от Африка (не от Турция), папата днес е “абсолютният владетел”, а ЦРУ има “стотици хиляди” служители. Други твърдения са направо объркващи, както това, че водачът на Мосад плащал на информаторите си “бонус от 1 американски долар за всеки терорист, убит от Мосад.” Но той е имал мотив за това.

На стр.56 от “Шпионите на Гидеон” Томас разглежда катастрофалната експлозия на полет 800 на TWA през 1996 г. Идеята, че може да има Средноизточна връзка в тази трагедия – взета от “хиляди медийни истории” – според Томас е продукт на дезинформация отстрана на Израел. Той цитира Джеймс Калстром, агента на ФБР отговорен за разследването, който бил казал на колегите си насаме: “Ако имаше някакъв начин да арестуваме онези негодници от Тел Авив...със сигурност бих искал това да се случи. Трябваше да проверяваме всяко нещо, което успяваха да пуснат в медиите.” Единственият проблем е, че Калстром, с когото говорих лично, окачествява историята като “пълни глупости” и категорично отрича някога да е казвал подобно нещо. Всъщност той ми каза, че Израелците “изключително много са помогнали” в разследването.

Ако не се занимава с “пълни глупости” като тези, “Шпионите на Гидеон” предлага не особено впечатляващи и дори банални и неоригинални сведения за добре известни операции на Мосад, между които прехвърлянето на Ели Коен в Дамаск в края на 50-те години на XX век и освобождаването на заложниците в Ентебе през 1976 г. Дори и тук Томас по необясними причини пропуска един от наистина великите подвизи на организацията – успеха й да подсигури копие от тайната партийна реч на Никита Хрушчов през 1956 г., в която отрича Сталин.

Накратко, всичко в тази книга, което е благонадеждно е остаряло, докато всичко, което е ново, е напълно неблагонадеждно, смесица от празни приказки и измислици. Шпионите на Гидеон обаче е опасна книга, която вероятно ще има продължително въздействие.

Поради една единствена причина – Томас пръв тръгва точно по този път. Сред книгите, които до момента са „изобличавали” Мосад, е двутомникът на псевдошпионина Виктор Островски „Чрез измама” и „Другата страна на измамата” и бълнуванията на Ари Бен-Менас, за когото Томас правилно казва, че „малцина могат да разкажат история по-добре от него”. Томас хвали всеки от тези фантазьори за ”сериозната информация”, която дават за Мосад и дори се позовава на нямащата никаква връзка и също толкова налудничава история за конспирацията „Правителство чрез изстрели” (1976) от Сидни Блументал (който от тогава е преминал към други неща). Издайнически обаче, библиографията му пропуска произведения като книгата на Анита Енгле „Шпионите на Нили(акроним от еврейски на 1 Царе 15:29 (в превод - Вечността на Израел не лъже) (1959 и преиздадена през 1997) или книгата на Дан Равив и Йоси Мелман „Всеки шпионин – принц” (1990).

„Шпионите на Гидеон” не само заема своето място в един утвърдил се жанр, но тя предъвква няколко добре познати идеи. Така Томас преплита разказа за израелската продажба на оръжие на Иран с тезата за „Октомврийски изгрев”, включващ новоназначената администрация на Рейгън през 1980, слух, който беше доказан като фалшив от най-малко два конгресни панела и редица журналисти. Той също преразказва други стари митове като този, че Израелското разузнаване е подготвило опита за бомбен атентат на големия пътнически самолет на израелските авиолинии през 1986 г. или че „фалшива група на ЦРУ” изпълнила плана за бомбения атентат на Пан Ам 103 две години по-късно.

Но ако в основните си аспекти „Шпионите на Гидеон” прилича на своите предшественици, правейки основно същото предположение, че Мосад е октопод, чиито пипала достигат до всички световни центрове на власт, тя защитава тази теза по-ефективно. За Томас, акредитираният журналист, развива аргументите си не под формата на конфронтационна, изпълнена с омраза изобличителна реч, публикувана от неизвестен издател, но под формата на жизнерадостна, добре написана и добре изглеждаща книга, носеща белезите на авторитетен издател. Нещо повече, за разлика от другите, Томас сякаш не задържа никаква злоба към Мосад, разузнавателната служба, която той нарича „най-ужасната от всички на земята”. (Той обаче издава истинските си чувства, когато сравнява реакцията на Израел при интифадата с нацистките действия във Франция.)

Това, което повърхностната логика на „Шпионите на Гидеон” замаскира обаче е степента, до която Томас, както всеки друг теоретик на конспирацията, търси начин да ни убеди, че политическите реалности са противоположни на онова, което знаем като истина (например, че израелският премиер-министър Ицхак Шамир бил „опасен” анти-американец, който би „направил всичко”, за да намали световното влияние на Вашингтон. В този съдбоносен смисъл “Шпионите на Гидеон” спада не само към последния жанр от книги за Мосад, но и към обширната литература от втори век пропагандираща идеята за еврейската конспирация по целия свят. Псевдо-действителни творби като тази могат да изглеждат смехотворни, но не са. Точно обратното, те създават необходимите условия за отмъстителни действия срещу онези, идентифицирани като виновната страна.

Така, разцветът на творби за еврейската конспирация през XIX век, достигнал кулминацията си в „Протоколите на стареите на Сион”, положи основата за по-късните нацистки нападения срещу евреите, както комунистическата литература насочена срещу буржоазията положи основата за бъдещия терор на Сталин, Мао и Пал Пот или както антикюрдските изблици на режима на Саддам Хюсеин подготвиха почвата за геноцида в северен Ирак. Ако конспираторски трактати от този род не могат да бъдат напълно дискредитирани, от изключителна важност е да бъдат изобличени и отречени. По този начин поне има надежда да намалим вредите, които могат да нанесат.

27 януари - ден в памет на Холокоста. Да помним, за да не се повтори!

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста - избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже - американският президент Бил Клинтън, британският министър-председател Тони Блеър и шведският министър-председател Йоран Першон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Фактите

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години, през 1945 година, двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научават, че трябва да умрат, това е присъда, която не може да се обжалва, ситуация, в която няма милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имат враг, който не приема никакво друго решение освен едно - тяхната смърт! Никой евреин не може да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не може да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не може да получи милост, ако се предаде, нито може да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразят. Той стои пред присъда, която не може да бъде променена и избегната. Смъртта е единствената опция…

Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа остават безмълвни и обръщат гръб на невинни хора, които умират, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо са толкова малко народите и единици хората, които се изправят, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволява да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските "лекари" са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как е възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.

Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат от продължителни процеси, от формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък "лекари", които започват да правят експерименти с хора. Тези "лекари" са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и постепенно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитска теология на Църквата в Европа.

Призивът - да помним, за да не се повтори

В тази връзка на 27 януари много от църквите в Европа се готвят да почетат Деня в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста. Това ще бъде и форма на противопоставяне на всяка форма на антисемитизъм в Европа. Ние сме длъжни - пред Бога и пред съвестта си - никога повече да не мълчим, но да помним съдбата на тези шест милиона евреи, които бяха убити по време на Холокоста в християнска Европа. Това престъпление не трябва никога да бъде забравено и това е причината, поради която ние призоваваме Църквата в България да се вдигне на този ден и да не позволи на поколенията, които не са били свидетели на тези събития, да забравят. Тази брошура е призив от страна на Европейската Коалиция за Израел, Християни Приятели на Израел - България и Християнски Център "Победа" в София към вас и вашите църкви да участвате в честването на този ден. Църквата в България няма моралното право да стои настрана.

Шест милиона души е цифра, която човешкият ум не може да разбере, нито да обхване, това са твърде много хора, прекалено много, защото зад всяко едно от тези шест милиона имена има история, има съдба, изпълнена с толкова много събития, че е отвъд това, което можем да осмислим. Един милион и половина деца, които никога не получават възможността да живеят, да пораснат, да бъдат щастливи, да създадат свои семейства и да имат свои деца и внуци!...

Информация за дейността на Европейска Коалиция за Израел

Европейската Коалиция за Израел (ЕКИ) е основана през 2003 г. Целта на организацията е да предостави възможност както на християнските служения, специфично подпомагащи Израел, така и на църквите в Европа, да издигат заедно глас в подкрепа на Израел в рамките на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи, че официалната дата на създаването на организацията през 2003 г. съвпада с еврейския празник Пурим. Ние вярваме, че Бог ни е призовал днес, както царица Естир в миналото, да стоим заедно с еврейския народ срещу новите заплахи за съществуването на Държавата Израел и срещу растящия антисемитизъм в Европа.

През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел. Всяка година ЕКИ организира в Брюксел конференция за обсъждане на политиката на Европейския съюз, а също така и Европейска молитвена конференция. През септември 2005 г. документ, изготвен от ЕКИ и обосноваващ нуждата от преразглеждане на европейската финансова помощ за Палестинската власт и реформиране на ПВ, доведе до замразяването на тази помощ от страна на Европейския съюз през декември 2005 г. През последните четири години ЕКИ е официалният организатор на Международния ден за възпоменание на Холокоста в Европейския съюз. Събитията, организирани от ЕКИ по този повод в Брюксел, привличат за участие членове на Европейския парламент, служители в администрацията на Европейския съюз и дипломати от различни нации. През 2008 г. президентът на Европейския парламент Ханс - Герт Пьотеринг ще бъде главният говорител на това събитие. ЕКИ е демонстрирала способността си да предприеме действия, за да мобилизира подкрепата на християните в Европа. Това стана, когато иранският президент Махмуд Ахмадинеджад планираше да посети Германия във връзка с Футболното първенство за световната купа през 2006 г. ЕКИ започна кампания по интернет и по медиите срещу този план и допринесе за това иранският президент да промени намерението си "поради опозицията, пред която е изправен в Европа". Също така през лятото на 2007 г. ЕКИ разпространи сред християните в Европа петиция за освобождаването на тримата отвлечени израелски войници. Петицията беше представена на Международния комитет на Червения кръст в Женева. В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Псалм 122:6).

Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока.

Как може да участвате в тази кампания?

- Направете Международния възпоменателен ден на Холокоста ден за възпоменание на това трагично събитие и във вашата църква.
- В неделната служба на 27 януари 2008 година отделете време за молитва или проповед върху уроците от миналото и предизвикателствата на настоящето в тази връзка.
- Бихте могли да организирате специално събитие за възпоменание на жертвите от Холокоста, като поканите предстaвители от Еврейската организация "Шалом" във вашия град.
- Регистрирайте вашата църква на интернет страницата на ЕКИ в добавения формуляр за регистрация - www.learnfromhistory.eu
- Изтеглете и разпечатайте предоставените материали за Деня на Холокоста от горепосочената страница - на английски и от http://holocaust.coolinc.info - на български език.
- Ако вие желаете да получите подготвените от п-р А. Аврамов и ХЦ "Победа" материали по интернет, молим да ни изпратите вашия е-mail адрес на january_27_2008@yahoo.com
- За тези от вас, които не разполагат с интернет и желаят да получат материали по пощата, молим да ни се обадите на GSM: 0888 231 380 или 0898 505 782 и да съобщите вашия адрес.

Как още бихте могли да послужите?

- Като станете наши партньори в достигане на църквите, до които ние не можем да достигнем. Кажете на ваши приятели, изпратете им информация и така бъдете инструменти за благословение както на Израел, така и на България.