Резолюция на ООН: "ционизъм" не ознчава "расизъм"

Едно от наследените плашила, които пропагандата на московските идеолози през 20 век насади дълбоко в подсъзнанието на милиони хора от комунистическите страни, включително България, беше наратива за това колко опасен е "ционизма".

Комунистическите идеолози, с помоща на пропагандната си машина в образователната система и медиите, успяха да наложат идеята за това, че едва ли не ционизма е равнозначен на тероризма, който организации като Хамас, Фата и други ползват за постигане на своите цели.
За баща на ционизма се счита Теодор Херцел (на снимката в ляво), който е бил австрийски евреин роден в Унгария. През 1894 година, той става свидетел на антисемитската кампания срещу капитан Алфред Драйфус, основана на фалшиви обвинения в шпионаж в полза на Германия. Синагоги и отделни евреи биват атакувани, вълна от антисемитизъм залива цяла Франция. Това подтиква Херцел да даде призив за възстановяването на еврейска държава на територията, днес позната като Израел. Ционизъм в този смисъл е доктрината и движението подкрепящи правото на еврейския народ да има своя суверенна държава на територията, която исторически е принадлежала на евреите от времето на библейския патриарх Аврам.
След Втората Световна война и холокоста, в който шест милиоина евреи биват пратени на смърт от режима на Адолф Хитлер, международната общност приема идеята за основаването на държавата Израел, което става факт на 14 май 1948 година. САЩ са първата страна, която признава суверенитета на новосъздадената държава Израел - единствената демокрация в Близкия изток и до днес.
На 10 ноември 1975 година Обединените нации обаче приемат резолюция 3379, която определя ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. Несъмнено, това е един от най-осъдителните актове на международната организация, която отдавна е загубила респекта на голяма част от хората по света. Опозиция срещу резолюция 3379 започва да се надига веднага след нейното приемане, но резултата идва чак в началото на 90те години.

Резолюция 46/86 на Генералната асамблея на Обединените нации, бива приета на 16 декември 1991 година (със 111 гласа – “за”, 25 гласа – “против” и 13 – “въздържали се”) и така отменя Резолюция 3379 (приета на 10 ноември 1975 година със 72 гласа – “за”, 35 гласа – “против” и 32 – “въздържали се”).

Израел поставя отмяната на резолюция 3379 като условие за своето участие в Мадридската мирна конференция (свикана на 30 октомври 1991 година и продължила три дни). Конференцията е един от първите опити на международната общност да започне мирния процес посредством преговори, включващи Израел и Палестина, както и някои арабски страни като Сирия, Ливан и Йордания проведена през последното тримесечие на 1991 година. ООН приемат резолюцията под натиска на администрацията на американския президент Джордж Х. У. Буш. Текстът на резолюцията е следният:

“Генералната асамблея решава да отмени решението си, съдържащо се в резолюция 3379 (ХХХ) от 10 ноември 1975 година.”

Така се създава резолюция 46/86, която е една от най-кратките в историята на ООН. По време на сесията, президентът Буш казва следното пред Генералната асамблея:

“... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история.”
Протокол от гласуването
С подкрепата на: Австралия, Австрия, Албания, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Бахамите, Беларус, Белгия, Белиз, Боливия, Бразилия, Бурунди, България, Венецуела, Гамбия, Гватемала,Гвиана, Германия, Гренада, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканската Република, Еквадор, Ел Салвадор, Естония, Заир, Замбия.Израел, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Колумбия, Коста Рика, Латвия, Либерия, Лихтенщайн, Люксембург, Мадагаскар, Малави, Малта, Маршалските острови, Мексико, Мозамбик, Монголия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Панама, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Република Ирландия, Република Корея, Руанда, Румъния, Самоа, Сиера Леоне, Санта Лучия, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадините, Сейнт Кит и Невис, Сингапур, Соломоновите острови, Суринам, Съюз на Съветските Социалистически Републики, Съединени Американски Щати, Украйна, Унгария, Уругвай, Федерални микронезийски щати, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Централната Африканска Република, Чехословакия, Чили, Швеция, Югославия, Ямайка, Япония.

Гласове “За” (111) Освен подкрепящите държави, изброени по-горе още: Бенин, Ботсуана, Бутан, Габон, Индия, Камбоджа, Камерун, Кейп Верде, Кения, Конго, Коте Ивоар, Лесото, Мадагаскар, Намибия, Непал, Нигерия, Сао Томе и Принсипе, Сейшелите, Тайланд, Того, Фиджи, Филипините, Хаити.

Гласове “против”: (25) Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бруней Дарусалам, Виетнам, Индонезия, Ирак,Иран, Йемен, Йордания, Катар, Куба, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Мали, Обединените Арабски Емирства, Пакистан, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Сомалия, Судан, Шри Ланка.

Въздържали се: (13) Ангола, Буркина Фасо, Гана, Демократична република Лао, Етиопия, Зимбабве, Мавритиус, Малдивите, Мианмар, Обединена република Танзания, Тринидад и Тобаго, Турция, Уганда.

Отсъстващи: (15) Бахрейн, Гвинея, Гвинея-Бисау, Джибути, Египет, Китайска народна република, Коморос, Кувейт, Мароко, Нигер, Оман, Сенегал, Тунизия, Чад.
Обосновка на отмяната

Президентът Джордж Буш внася лично предложението за отмяната на резолюция 3379 със следните думи:

"Днес за първи път имаме реалния шанс да изпълним амбицията на Хартата на Обединените нации “да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната..., отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както и между всички нации, големи или малки..., да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода”. Това са думи от хартата. Ние няма да съживим тези идеали, ако не успеем да признаем предизвикателството, което поставя пред нас обновяването на историята.

...Никой не може да обещае, че днешните граници ще останат завинаги в сегашния си вид. Но трябва да се стремим да осигурим мирно разрешаване на конфликтите по границите посредством преговори. Също така ние трябва да популяризираме каузата за международна хармония, като се занимаем със старите вражди. Ние трябва да приемем насериозно обещанието в хартата ”да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи.”

Резолюция 3379 на ГАООН, така наречената резолюция “ционизмът е расизъм”, е подигравка с това обещание и принципите, върху които е основана ООН. Днес аз призовавам към нейната отмяна. Ционизмът не е политика; това е идеята, която доведе до създаването на дом за еврейския народ - Държавата Израел. “... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история. Да се поставя равенство между ционизма и расизма е все едно да се отрече самия Израел, един почтен член на Организацията на обединените нации.”

Този орган не може да твърди, че се стреми към мир, когато в същото време оспорва правото на съществуване на Израел. Чрез безусловната отмяна на тази резолюция Организацията на обединените нации ще повиши своята благонадеждност и службата си в полза на мира.”