Пригответе се за нападение [над Иран]

Даниъл Пайпс
„USA Today”
11 юни 2008 г.

В разсекретено заключение на Националната разузнавателна служба със заглавие „Иран: Ядрени намерения и потенциал” (www.graphics8.nytimes.com) американските разузнавателни агенции съобщиха през декември 2007 г. следното: „Считаме с голяма увереност, че през есента на 2003 г. Техеран е спрял своята програма за ядрено въоръжаване”.

Това изключително противоречиво заключение окуражи иранските лидери (www.news.xinhuanet.com) да отхвърлят възможността за американска атака, позволи на Техеран да заеме още по-войствена позиция (www.iht.com) и както можеше да се очаква, направи по-нататъшните преговори безплодни (www.news.xinhuanet.com).

Най-добре би било самите иранци все още да може да бъдат убедени да закрият ядрената си програма, понеже алтернативите – американска или израелска атака, или да се позволи на апокалиптично-мислещите лидери в Техеран (www.washingtoninstitute.org) да направят Бомбата – са далеч по-лоши.

Подновяването на мрачните предчувствия в Иран предлага уникален начин за постигане на тази цел. Единствено като убеди Техеран, че на иранците никога няма да бъде позволено да притежават ядрено оръжие, Вашингтон може да ги накара да прекратят програмата си и да избегне необходимостта от военна кампания. Това все още може да бъде постигнато, но изисква основна промяна в курса на американската политика.

Първо, администрацията на Буш трябва да се подготви за възможна атака върху ядрената инфраструктура на Иран и второ, трябва публично да сигнализира за тази опасност. Израелските лидери трябва да направят същото, както направиха вече някои от тях (www.danielpipes.org). Трето, администрацията трябва да устои на неизбежното цунами от критики. Четвърто, тя трябва да окуражи правителствата, които са най-големи противници на такава атака – включително Европейския съюз, Русия (www.news.xinhuanet.com) и Китай – да упражнят натиск върху Техеран да прекрати ядрената си програма.

Ако този подход успее, кризата ще бъде решена. Ако ли не, щатските президентски избори през ноември ще приемат заплашителни размери. „Има само едно нещо, по-лошо от това САЩ да изберат военни действия." – каза Джон Маккейн (www.cbsnews.com) – „Това е Иран да притежава ядрено оръжие.” За разлика от него, Барак Обама (www.barackobama.com) призова за „трезва и решителна дипломация”, „по-строги [икономически] санкции” и „алтернативни източници на енергия” – по същество, призив за все същите стари неща (www.reuters.com).

Ако мандатът на Джордж Уокър Буш завърши с победа за Маккейн, Буш вероятно ще се оттегли, като позволи на Маккейн да решава следващите стъпки. Но намерението на Обама да продължи с досегашната неуспешна политика предполага, че, ако спечели той, Буш би могъл да постави началото на военни действия срещу Иран, въпреки традицията освобождаващите поста президенти да не започват важни инициативи в последните седмици от мандата си.

Източник: copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс, Bulgaria Watch Bulletin

Започва ли турското правителство реформация на мюсюлманството?

Даниъл Пайпс
„Джерусалем поуст"
22 май 2008 г.

Новините от Турция сочат, че правителството стартира смела инициатива
за преразглеждане на исляма.

Министерството на религията в Турция с необичайното название
„Президентство по религиозните въпроси и религиозната благотворителна
фондация" (www.diyanet.gov.tr) стартира проект "Хадиси" (хадис е устно
предание за пророка Мохамед, б. пр.) за систематично преразглеждане
през следващите три години на 162 000-те предания хадиси и свеждането
им до около 10 000 с цел отделяне на автентичния ислям от допълнително
натрупаното в продължение на четиринадесет столетия.

Преданията хадиси съдържат информация за изказванията и делата на
Мохамед, Пророка на исляма. Те допълват Корана и играят основна роля
при формирането на Шериата (ислямския закон), като по този начин
съществено влияят на живота на мюсюлманите. Въпреки тяхната значимост,
мюсюлманите реформатори са им посветили малко изследвания поради
огромния им брой, сложността на обработката и трудността да се отделят
„сигурните" от „слабите" хадиси.

Един от 85-те университетски преподаватели по теология, работещи по
проекта, Исмаил Хаки Унал (www.csmonitor.com) от Университета на
Анкара, обяснява неговата цел: „Коранът е основното ни ръководство.
Опитваме се да елиминираме всичко, което е в противоречие с него."
Уебсайтът на проекта обяснява, че работата по него е „важна стъпка в
пренасянето на универсалното послание на Пророка на исляма в XXI-ви
век".

Мехмет Гьормез (www.todayszaman.com), старши лектор по хадиси към
Университета на Анкара и вице-президент по религиозните въпроси,
добавя, че проектът има научна цел – да се разберат по-добре хадисите:
„Ще направим нова компилация от хадиси и ако е необходимо, ще ги
тълкуваме наново". В по-общ план Гьормез обяснява: „Проектът черпи
вдъхновение от тълкуванията на модернистичната тенденция в исляма. […]
Искаме да подчертаем положителната страна на исляма, която насърчава
личното достойнство, човешките права, справедливостта, нравствеността,
правата на жените, уважението към другите."

Това означава ново тълкуване на хадисите, които „представят жените
като по-нисши същества" – например тези, които насърчават обрязването
на жени2, убийствата в името на честта и забраната жени да пътуват без
съпрузите си. Един от участниците, Хидайет Севкатли Туксал
(www.telegraph.co.uk), дори обявява някои от хадисите за фалшифицирани
с цел „да подсигурят доминирането на мъжете над жените". Но въпреки
усиления дебат относно забрадките, който се води в момента в Турция,
проектът избягва този въпрос. Друга чувствителна тема касае правото на
мюсюлманите да сменят вярата си – проектът разрешава такива обръщения.

Някои турци хранят големи надежди относно проект „Хадиси", който има
за задача да публикува многотомно издание на турски, арабски и руски
езици до края на годината. Таха Акьол, политически коментатор, смята,
че се случва революция. „В други страни реформирането на исляма се
прокарва от деспотични или модернистични режими, а в Турция виждаме,
че реформата тече в средните класи. Това е истинска реформа." Друг
коментатор, Мустафа Акьол (www.radionetherlands.nl), вярва, че
ревизираните хадиси „ще са стъпка към промяна на мисловните модели".

Фади Хакура (www.mcclatchydc.com) от института „Чатъм хаус"
(www.en.wikipedia.org) отива още по-далеч, като нарича проекта „нещо
подобно на християнската Реформация". Той аплодира факта, че проектът
се спонсорира от Партията за справедливост и развитие (ПСР, на турски:
Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP) на премиера Реджеп Тайип Ердоган.
Въвличането на ПСР означава, че „това движение за реформи не се
осъществява от светска група, а от управляващата [партия, която] е
много религиозна и консервативна. Ето защо това е автентичен вътрешен
процес на промяна."

Други наблюдатели са по-скептично настроени. Например, Хашим Хашими,
бивш депутат, заявява, че „съществуват установени възгледи относно
исляма и практикуването му, които се прилагат от 1 400 години и няма
скоро да се променят". Дори ръководителят на министерството Али
Бардакоглу (www.english.sabah.com.tr) признава, че „не реформираме
исляма; реформираме себе си".

Какво означава тази инициатива? Прилича на сериозни усилия да се
модернизира ислямът, а такива са добре дошли. В същото време, човек би
трябвало да се зачуди за дневния ред на правителството, когато то се
намесва в сложната и дори подмолна област на религиозната реформа.
По-специфично, ислямисткият характер на ПСР предизвиква подозрения, че
проект „Хадиси" ще се ограничи до относително лесните социални въпроси
и ще избегне по-трудните политически такива, за да изработи един
по-лесно защитим на идеологическа основа ислям, докато запази някои от
по-проблемните му аспекти. Фактът, че проектът избягва темата за
забрадките, загатва ли също така, че той няма да се занимае и с
юридическите права на жените, браковете между мюсюлманки и
не-мюсюлмани, забраната на лихва върху парите (риба), джихада, правата
на не-мюсюлманите и създаването на ислямски ред?

Като ограничава тематиката си, проектът би могъл по-скоро да
подпомогне ислямизма, отколкото да модернизира исляма. Истинската
реформа очаква истински реформатори – не ислямистки функционери, а
независими, съвременни индивиди, решени да съобразят исляма с
най-доброто от нравите на съвремието.

Източник: Bulgaria Watch, copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс

Mонитор отразява изказването на Фратини в подкрепа на Израел

В-к Монитор отбелязва накратко изказването на италианският министър Франко Фратини в подкрепа на Израел. Още на 29 януари евро-политикът заклейми Хамас в реч произнесена в Херзлия по повод 60 годишнината от създаването на Израел. Фратини заклеймява също така и режима в Иран, Сирия и палестинските радикални фракции като врагове на Запада и сигурноста в целия свят. 

Истинската заплаха за Израел е Хизбула, а не Хамас

По данни на израелското разузнаване ливанската шиитска организация Хизбула приключи военната и материално-техническа подготовка за нова конфронтация с Израел. Вероятността Израел да бъде нападнат от враждебно настроените си съседи през 2008 година не е голяма, но с всеки изминал ден расте вероятността Хизбула отново да провокира конфликт. От Хизбула внимателно следят за придвижването на израелската армия в района на северната граница и са разработили десетки сценарии, въз основа на които Израел може да започне да действа. Анализите на Мосад, военното разузнаване, израелската служба за сигурност, представителите на разузнавателните служби на Министреството на външните работи и полицията сочат четири основни източника, които представляват заплаха за Израел през 2008-а – Иран, Сирия, Хизбула и палестинскитe организации в ивицата Газа. Изострянето на ситуацията на някой от тези фронтове може да провокира откриването и на втори фронт. Така например ескалацията на насилието в ивицата Газа може да доведе до нападение на Хизбула на северната граница на Израел. Представителите на Мосад и военното разузнаване са единодушни, че основната стратегическа заплаха за Израел е Иран, който стремително развива ядрените си програми и претендира за лидерското място в арабския свят. Израелското разузнаване е на мнение, че Иран ще разполага с ядрено оръжие още в края на 2009 година. Иран продължава да нарушава резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, обогатява уран и разработва ракети с далечен радиус на действие.

В същото време Сирия активно разполага ракети „земя-земя“ на териториите си и се превъоръжава. Военните отбелязват, че сирийската и иранската стратегическа доктрина се базира на факта, че не си струва да започват регулярна война с Израел поради явното превъзходство на израелската армия по суша и във въздух. Поради това най-ефективен би бил ракетният обстрел срещу израелския тил, както това се случи по времето на Втората ливанска война през 2006 година. За да наруши съюза между Техеран и Дамаск, Израел ще трябва да върне на сирийците Голанските височини, а така също да убеди САЩ да прекратят бойкота срещу президента Башар Асад.

По отношение на палестинците, представителите на израелските служби за сигурност отбелязват, че популярността на Хамас е спаднала и расте поддръжката на Фатах, но тези промени засега не играят съществена роля. Израелските военни специалисти са наясно, че в последно време около 150 бойци на Хамас провеждат военно обучение в тренировъчни лагери в Сирия и Иран, след което ще се завърнат в ивицата Газа. Израелските спецслужби подчертават, че международната терористична организация „Ал Кайда“ също се стреми да се внедри в ивицата Газа. Шефът на израелската служба за сигурност Ювал Дискин счита, че шансовете за начало на трета интифада са ниски. Заедно с това ескалацията на насилието и убитите палестинци в ивицата Газа или археологическите разкопки в Храмовата гора в Ерусалим, които да заплашват целостта на мюсюлманските светини, могат да провокират масови безредици.

Умерените арабски страни от Близкия изток като Египет, Йордания, Саудитска Арабия не заплашват израелската сигурност и са укрепили позициите си в борбата срещу ислямския екстремизъм.

Терорът засегна сърцето на Израел

Израелската армия се изтегли за пореден път от ивицата Газа, без да има ясна стратегия как да спре ракетния обстрел срещу израелските селища и да овладее терора. Фактът, че палестинските жертви бяха повече от израелските, не превърна армията в по-силна или умна. Ракетният обстрел продължи, а на 6 март в религиозното училище „Мерказ ха рав” бе извършена една от най-кървавите и жестоки терористични атаки в историята на Ерусалим.

Нападението на двайсетгодишния арабин Алла Абу Дейн от село Джабел Мукабар в покрайнините на Ерусалим върна жителите на града в страшните времена на втората палестинска интифада. 600-те изстрела на терориста самоубиец засегна Израел в самото сърце и не само поради многобройните жертви, а защото терорът успя да проникне в религиозното училище „Мерказ ха рав”, символ и наставник на израелския ционизъм, и да превърне библейската тишина в ужасен и кървав писък. В това училище бяха възпитани едни от най-известните съвременни религиозни и политически водачи на страната, военачалници, които днес заемат ключови позиции във военната йерархия на Израел.

Ерусалимският атентатор от нощта на 6 март се отличава от терористите, които действаха по заповед на палестинските военизирани групировки. На първо място той използва оръжие, а не колан с взривно устройство, на второ място той бе израелски гражданин, живущ в предградията на Ерусалим. За разлика от изпълнителите на предишните терористични атаки този човек е могъл свободно да се придвижва в Израел благодарение на израелската си лична карта.

През последните години израелските спецслужби успяха да възстановят агентурната си мрежа на Западния бряг на река Йордан и взеха под оперативен контрол тази територия. Този път обаче израелската полиция не получи никакви предупреждения за готвещ се терористичен акт. Вероятно двадесетгодишният Абу Дейн е бил терорист, който е действал напълно автономно, извън мрежата на Западния бряг. Може да се предполага, че в подготовката на терористичното нападение са взели участие и други жители на Източен Ерусалим. Израелският президент Шимон Перес пръв огласи това предположение, дори преди разузнавателните служби.

Прожекторите на израелските разузнавателни служби са насочени изключително към палестински организации като Хамас и Ислямски джихад. Малко внимание се отделя на израелските араби, които живеят на територията на Израел, разполагат с израелски лични карти и с пълната свобода на движение из страната. Интифадата и нейните последствия засилиха противоречията, които раздират тези хора между съчувствието към своите братя от Газа и Западния бряг и верността им към страната, чиито документи за самоличност притежават. Когато в началото на март стотици израелски араби излязоха на демонстрация против кръвопролитията в Газа, те бяха окачествени от десните радикални израелски депутати като изменници и подстрекатели. Засега подобни изказвания все още са единични и крайни, но постепенно умерените израелци започват да ги намират за приемливи. Ако от сега нататък на израелските араби започне да се гледа като на потенциални терористи, това само ще засили антагонизма и враждата вътре в самия Израел.

Мерките в отговор на терористичната атака в ерусалимското религиозно училище трябва да носят конкретен, а не колективен характер – арести на хора от близкото обкръжение на терориста, в опит да бъдат открити всички организатори на нападението – може да се предположи, че групата се намира в едно от арабските селища около Ерусалим. Бе обявена пълна блокада на Западния бряг на река Йордан, която продължи три дни, а израелските спецслужби арестуваха членове от семейството на терориста. Американският държавен секретар Кондолиза Райс ще получи отрицателен отговор на молбата за облекчение на условията по придвижването на палестинците от Западния бряг към Ерусалим. Ще бъдат засилени и мерките за сигурност в Ерусалим, защото не само самотни терористи, но и палестинските организации ще се опитат да повторят успеха на нападението от 6 март – четвъртък вечер. Дори и да не бъде открита пряка връзка между терористичната атака в Ерусалим и събитията в ивицата Газа, е ясно, че те са взаимносвързани. Израелските власти обаче трябва да потиснат гнева и желанието си за мъст и да продължат мирните преговори, защото повторното им спиране засилва влиянието и мотивацията на организации като Хамас.

Нека се помолиме и застанеме до близките на убитите на 13 март 2008 г., заедно с много евреи и не евреи от Израел и други места в света за жертвите на този подготвен хладнокръвно и нечовечно извършен терористичен акт.

Убиецът професионалист по групови убийства – единствената масова професия, която се преподава от движението „Хамас”.

Жертвите :

Аврам Давид Мозес на 16 години от Ефрат,

Рой Рос на 18 години от Елкана,

Сегев Пниел Авихейл на 15 години от Неве,

Нериа Коен на 15 години от Ерусалим,

Йохай Лифшитц на 18 години от Ерусалим,

Дорон Мехерета на 26 години от Ашдот,

Йехонадав Хаим Хиршфилд на 19 години от Кочав Хашачар и

Йехонатан Йитцхак Елдар на 16 години от Шилох.

На ранените, да им пожелаем по-бързо да оздравеят:

Елхан Йозеф бен Зехава,

Нафтали бен Гила,

Надав Елияху бен Хадаш,

Рубен бен Наоми,

Шимон бен Тирзах и

Йонатан Ицхак бен Авитал.