Денят след Анаполис Според вас, кои сценарии биха се разиграли в случай на провал на преговорите в Анаполис?
Дейвид Хоровиц: Колкото по-големи са очакванията към Анаполис, толкова по-големи опасности крие евентуалният провал на преговорите.
Както доказа Кемп Дейвид през 2000 година, пълният им провал може да отприщи опустошителен тероризъм и да лиши от надежда по-умерено настроените елементи. Въпреки това, нереалистично е да се вярва, че за няколкото кратки седмици преди срещата, страните ще съумеят да разрешат огромните различия, които до момента са се оказали непреодолими.
За да бъде положително събитие, на срещата в Анаполис трябва да се гледа като на начало – началото на връщането към здравия разум преди всичко от страна на Палестина. Израел има своите задължения, дори в най-ранните етапи на новия процес, предимно в изпълнението на собствените си ангажименти, започвайки с нелегалните селища на западния бряг и в ивицата Газа. Но от съдбоносно значение е настоящото палестинско лидерство, толкова широко описвано като добронамерено, да започне да казва на собствения си народ, че техните крайни искания не могат да бъдат удовлетворени и, че еврейският народ има суверени права върху тази земя, а после то трябва да работи усърдно, за да наложи изпълнението на законите върху контролираните от него области и да се бори с терористичните елементи, действащи там.
Ако срещата в Анаполис маркира началото на този процес, нейното провеждане ще си е струвало.
Майкъл Фройнд: Почти със сигурност можем да допуснем, че ако прекомерните очаквания на палестинците не бъдат отговорени, те несъмнено съвсем скоро ще прибегнат към насилие и терор срещу еврейската държава, както са го правили в миналото.
Изглежда сякаш е било отдавна, но независимо от това, можем да си спомним как Ясер Арафат отхвърли безпрецедентните отстъпки по време на срещата в Кемп Дейвид през юли 2000 година, направени от тогавашния министър-председател Ехуд Барак, и как само два месеца по-късно продължи със своите терористични действия срещу Израел. Палестинците много добре осъзнават, че заплахата от насилие, надвиснала във въздуха, им помага да осъществят плановете си, тъй като поставя допълнително напрежение върху Израел да отстъпи пред техните искания или да преживее поредица от кръвопролития. През последните седмици сякаш като намек за това, няколко представители на палестинските власти са изказали предупреждение, че провалът на Анаполис ще доведе до насилие и вероятно война.
Всъщност, това е доказателство за цинизма на палестинското лидерство, което е готово да заложи живота на собствения си народ, за постигането на политическите си цели. За съжаление правителството на Ехуд Олмерт е на път да падне точно в този капан, което ще го изправи пред трудния избор: или да заплаши бъдещето на Израел като умилостиви нашите врагове или да им даде извинение да възобновят терористичната война.
Както и да го погледнем, Анаполис е “рецепта за катастрофа”. Нищо добро не може да се очаква от срещата и за съжаление тя ще се окаже още една поредица от самонанесени удари от страна на Израел и неговото лидерство.
Стюърт Уайс: Ако форумът в Анаполис се провали, което е много вероятно, освен ако Израел не се съгласи на самоубийствени отстъпки, положението от последните 100 години ще продължи, което може да се обобщи най-добре със заглавието: Война и мир. От повторното установяване на присъствието ни в Средния изток преди повече от век, ние постоянно сме обикаляли между тези позиции, преживявайки най-малко 6 войни, радвайки се на периоди на полу-мир и сравнително спокойствие и някак си намирайки начин да оцелеем – дори да просперираме – докато в същото време чакаме да се появи благонадежден партньор за каузата на мира.
Мислехме, че имаме такъв партньор в лицето на Ануар Садат; всъщност в знак на нашата добра воля отстъпихме на Египет много по-големи територии от нужното. Но уви, Садат не успя да въвлече останалите си арабски колеги и не след дълго и той излезе от играта. Двайсет години по-късно, в самозалъгването си издигнахме Арафат до позицията на партньор, но нещастието в Осло и проливането на еврейска кръв премахна всяка надежда, че това ще проработи. Днес, десетилетие по-късно, ние се доверяваме на Абас и неговата половинчата Палестина.
Но дори Абас да е готов да работи за мира – а това е много малко вероятно – ясно е, че той не може да приеме от името на болшинството от палестинците, суверена еврейска държава с неразделен Ерусалим. И така, когато всичко е казано и направено, ние почти сигурно ще се върнем към тази травматична Зона на здрача, понасяла периодични пристъпи на насилие, редуващи се с периоди на мир и спокойствие. Стоически ние ще продължаваме да правим всичко необходимо, за да продължи да се върти колелото на историята, докато дойде време, в което ще бъдем благословени от истински партньор от другата страна, който може да контролира народа си и да го убеди, че Израел е тук, за да остане и че терорът не е допустим начин на действие.
Даниел Пайпс: Последиците от провала на Анаполис зависят от това, кого ще обвини американското правителство. Ако то обвини основно палестинската страна, както стана през 2000 година, почти нищо няма да се промени. Палестинците се радват на неограничено доверие. Те никога (както казва Аба Ебън) няма да пропуснат възможност и пак ще имат още една възможност.
Но ако администрацията на Буш обвини основно израелската страна, тогава внимавайте. В такъв случай, както писах миналия месец в “Ерусалим поуст”, това може да доведе до безпрецедентна криза в американо-израелските взаимоотношения, по-лоша от тази през 1975 и дори през 1957 година. Това е отчасти защото залогът е толкова висок. Държавният секретар Кондолиза Райс заяви, че “Съединените щати виждат установяването на палестинска държава като двустранно решение, като абсолютно важно за бъдещето не само на палестинците и израелците, но също и за Средния изток и всъщност за американските интереси.” Ако палестинска държава е “абсолютно важна” за американските интереси, предполага се, че който застане на пътя на установяването й, ще плати висока цена. ”В наши дни американо-израелските отношения са особено уязвими, а мнението на американския елит по безпредентен начин е обърнато срещу Израел.
Саул Сингър: Срещата в Анаполис няма “да се провали”, защото до времето на нейното провеждане стандартите за успех ще са смъкнати толкова ниско, че ще бъдат посрещнати почти от само себе си. От друга страна, тя вероятно няма да бъде успешна според най-обективния стандарт – дали наистина би довела до напредъка на каузата за мира, защото основната заплаха за мира се намира някъде другаде.
Каквото и да се случи в Анаполис, то трябва да бъде условно, защото докато радикалният ислям е във възход, арабският свят няма да се откаже от мечтата си за разрушението на Израел. Ако Иран придобие ядрена мощ, неговите терористични елементи в Ирак, Ливан и Газа лесно ще подкопаят всичко постигнато в полза на арабско-израелския мир.
Следователно, Анаполис е предимно отвличане на вниманието от опитите да се атакува и да се победи Иран. Срещата може да е част от това усилие, но не може да го замести.
