Ерусалим - костеливият орех на конференцията в Анаполис

Предстоящата регионална мирна конференция по близкоизточните въпроси в Анаполис през ноември се оказа сериозно предизвикателство не само за израелските и палестински политици, но и за религиозните дейци, историците и археолозите.

Въпросът със статуса на Ерусалим е костеливия орех, който може да "счупи зъбите" на миротворците - участници в конференцията. Станалият популярен израз "две държави за два народа" в този случай се трансформира в "два Ерусалима за два народа". Предложението за разделянето на Ерусалим на източен - за палестинците, и западен - за еврейското население, не е ново. След последната интифада, която започна през 2000 година, евреите се въздържат да пресичат източните квартали на града, обособили се изцяло като арабски.

Изключително спорен е и въпросът със стария Ерусалим и Храмовата гора. Идеята на вицепремиера Хаим Рамон за отдаването на контрола на Стария град на международен контингент не е популярна както в Израел, така и в палестинската автономия. Съветникът на палестинския президент Махмуд Абас по въпросите на Ерусалим заяви, че целият комплекс на Храмовата гора, включително и Стената на плача, трябва да премине под юридическия контрол на палестинците. Тази ескалация на палестинските искания предизвика протест както сред левите, така и сред десните политически сили в Израел. Десните депутати от израелския Кнесет обвиниха правителството на Ехуд Олмерт в политика на едностранни отстъпки, която ще доведе до господство на Хамас над еврейската столица, готовността на министрите да предадат най - важните еврейски светини в ръцете на палестинците, ще предизвика нова регионална война. Левите политически лидери считат, че палестинците повдигат темата за Стената на плача, за да провалят конференцията в Анаполис.

Нажежаването на спора за Храмовата гора прие нови измерения, когато бившият мюфтия на Ерусалим Икрам Сабри заяви, че в Храмовата гора никога не е съществувал еврейски храм и западната стена /Стената на плача/ всъщност е част от архитектурен комплекс на джамията Ал Акса. "Няма никакви доказателства, че еврейският храм действително е съществувал - твърди Сабри - Аллах е велик и справедлив, той не би позволил построяването на Ал Акса на мястото на бивш еврейски храм". Сабри отрича, че Стената на плача е останалата от Храма западна стена. Той твърди, че стената е част от джамията и нито един камък от тази постройка няма отношение към еврейската история. Бившият мюфтия заяви, че нито един евреин няма право да се моли около джамията Ал Акса и, че няма такова понятие Храмова гора, всичките 144 дка, на които е разположен архитектурният комплекс, принадлежат на мюсюлманите и трябва да бъдат наричани Ал Акса.

Въз основа на историческата и археологическа справка Първият храм е бил построен от цар Соломон през 9 век пр. Хр. и разрушен през 586 г. пр. Хр. от вавилонците. Строежът на Втория Храм започва 70 години по-късно и продължава през целия период на господството на цар Ирод. Той е разрушен през 70-те години сл. Хр. от римляните. Джамията Омар /"Кипат а-села"/ и джамията Ал Акса са построени на Храмовата гора през 7 век след Христа.