Здравейте приятели!
Има няколко важни глобални въпроса, към които никой от нас не може да бъде безразличен. Бедноста, болестите, несправедливоста и насилието са толкова локални, колкото и глобални. Те могат да са толкова лични, колкто и световни. Те ни заобикалят в квартала, разминават се по улицата с нас и ни гледат от телевизионния екран, в същото време бъдейки някъде от другата страна на земното кълбо. Изглежда сякаш злото и проклятето в този свят не подминават никоя страна, народ или личност.
Ние ТРЯБВА да сме информирани по всички тези въпроси, както и ТРЯБВА да бъдем ангажирани по различни начини - на местно и на глобално ниво. Едни от тези въпроси са Близко-източния въпрос, антисемитизма, Ислямофашизма и тероризма. Забелязали ли ли сте, че в България просто НЯМА почти никакви информационни източници посветени на отразяването на събитията от Близкия Изток обективно. Следвайки програмната си политика от недалечното комунистическо минало, бившите възпитаници на АОНСО и други подобни идеологически и морално банкрутирали школи, са обсебили медиите в България. Изреаел и палестинския конфликт почти винаги се разглеждат в светлина благоприятна за палестинците. Това е линия следвана от много световни либерални медии като CNN, NBC, CBS, BBC и Ройтерс. ООН също има своя принос за медииния предразсъдък към Израел.
Време е в България да започне такова просветителско дело. Що се отнася до мен, мотивацията ми няма нищо общо с популярните християнски разбирания за края на света, Армагедон, Антихрист и предполагаемата роля на Израел в един такъв сценарии. Моята мотивация също произхожда от Библейското учение, но по-скоро корените на моето убеждение е разбирането, че Бог е Бог на справедливоста - колкото към Израел и евреите, толкова и към арабите, било то живеещи в Израел (т.нар. палестинци) или извън Израел.
Справедливоста, която човечеството дължи на Израел и на арабите, не е невъзможна. Проблема идва от друго място и именно това е целта на една такава медиина и обществена инциатива.
Блога "The Middle bEast" може на пръв поглед да изглежда една недостатъчно сериозна медийна платформа. Това не е така. По скоро това е едно малко начало, което тепърва има да се разрастне. Благодаря на всички вас, които вече ми писахте и сте запалени за това да работим в тази сфера. Издаването на блога на български не би било възможно без добороволната помощ на Георги Александров и цял един тим от преводачи, които той организира на местно ниво. Благодаря ви, очаквам да ви видя лично възможно най-скоро! Вашия труд е ценен и важен.
От днес блога си има нов адрес, от който можете да изберете да четете българската или английската версия.
www.middlebeast.org
Обкновенно българските преводи следват постингите на английски.
Всички вие можете да бъдете от помощ - препоръчайте сайта на ваши познати и приятели. Информирайте се. С истината и силата на нашата молитва, ние можем да сме част от победата над сатана - истинския звяр и чудовище, което насажда вражда и омраза в региона и по този начин и в целия свят.
Благодаря ви за подкрепата!
20 декември 2006
16 декември 2006
Джордж Сорос поставя Израел на прицел
Моето допълнение (Георги Бакалов):
Знаете ли, че по времето на Инквизицията един от най-яростните и най-жестоки гонители на евреи бил всъщност човек с еврейска кръв? Наречи го както искаш – перверзия, омраза към самия себе си или както искаш, но факт е, че има хора, които решават да преследват самия народ, от който те произлизат. Всичко зависи от това къде е твоята идентичност. Някои от най-отявлените критици на американското общество, които мразят САЩ, са социалисти с промити мозъци, ултра-либерални американци.
Молете се за Сорос! С всичките пари, с които разполага, той може да върши добро вместо лудост.
Инвеститорът-милиардер Джордж Сорос пое инициативата за сдружаване на американо-израелско политическо движение, което е анти-Израел, се твърди в статия на „Джерусалъм поуст”.
Керълайн Глик пише в „Поуст”, че Сорос похарчил милиони, опитвайки се да победи президента Буш през 2004г., че е един от „незначителното малцинство от американски евреи”, които изиграли важна роля да се подкопае позицията на подкрепата по отношение на Израел в Демократическата партия, a сега се опитват и да разклатят основите на позицията на Израел в Съединените Щати.
Сорос поканил друг американо-еврейски милиардер Питър Луис, заедно със „Северноамериканските еврейски плутократи”, сред които Чарлз и Едгар Бронфман, да присъединят своите сили към неговите, както и към тези на леви американо-еврейски организации, включващи „Американски приятели за незабавен мир”, „Форум за политика на действие спрямо Израел” и „Брит Цедек в’Шалом”, за да сформират политическо лоби, което да отслаби влиянието на про-Израелското.
„Много хора и организации, свързани с тази инициатива, работят активно за подкопаване престижа на Израел,” пише Глик.
„Сорос предизвика буря през 2003г., когато по време на конференция за набиране на финансова помощ за Израел заяви, че Израел била отчасти виновна за нарастването на анти-семитското насилие в Европа поради резкия си отклик към палестинския тероризъм.”
Глик подчертава също, че през ноември 2005г. лидерите на Израелския политически форум са се срещнали с Кондолиза Райс и настояли да изостави своите политически ангажименти по отношение на израелската сигурност и по-специално на два гранични пункта в ивицата Газа. В резултат на това Райс упражнила натиск върху Израел да направи опасни отстъпки и компромиси с палестинците.
След електоралната победа на Хамас през януари, „Американските приятели за незабавен мир”, „Форумът за политика на действие спрямо Израел”и „Брит Цедек в’Шалом” работили за това да не бъдат налагани санкции от американския Конгрес на палестинските власти, водени от Хамас.
Те работили заедно за прокарване на палестинския Анти-терористичен акт, който се радвал на изумителна подкрепа от страна на Конгреса и целял промяна в американската политика по отношение на палестинските власти непосредствено след качването на власт на Хамас.
Сред клаузите на този акт се призовава за незабавно прекратяване на американската подкрепа на неправителствените организации и на структури на ООН, действащи в Палестина, които имат връзки с терористични организации.
Глик отбелязва, че поради лобистките усилия на „Еврейските леви", палестинският антитерористичен акт бил отхвърлен и добавя:
„Сорос би искал да институционализира успеха на коалицията, подкопавайки палестинския Анти-терористичен акт с ново лоби.”
„Макар еврейските основатели твърдят, че са про-Израел, в действителност те са готови да основат Американо-еврейско анти-Израелско лоби."
Превод: Меги Димитрова
Материалът беше първоначално публикуван в foxnews.com, съжалявам, но загубих точния линк към него. (Георги Бакалов)
Евреи, християни и камъкът за препъване
От Дж. Лий Грейди
Редактор на списание „Харизма”
Ракетите на Хизбула обсипват северен Израел, иранският президент се посвещава на каузата да изтрие Израел от картата, а израелското правителство с изненада разбира, че евангелските християни в САЩ са техните най-добри приятели. Ние изразяваме солидарност с народа на Израел както никога досега.
И това е добро, тъй като християните преди са таяли антисемитизъм. За радост ние променяме своя манталитет, народът ни взима страната на демокрацията и застава срещу тероризма.
„И все пак нашият предпазлив подход към Израел е създал една неловка теологична дилема. Макар че поради Библията се чувстваме задължени да защитаваме евреите от етническа омраза (както и би трябвало), също така имаме мандата да споделим Евангелието с евреи и с езичници. В крайна сметка самият апостол Павел, най-прочутият евреин, който някога се е обръщал към християнство, ни казва, че посланието на Христос беше пратено „първо на евреи” (Римляни 1:16, от New American Standard Bible)”.
За да усложнят нещата, някои евреи смятат, че евангелизмът е форма на антисемитизъм – като че ли обръщането на един човек към вяра в Христос го лишава от неговия еврейски произход. И заради това някои християни, въвлечени в произраелска активност, напълно са спрели да споделят Евангелието с евреи. Някои дори са оформили странни доктрини, според които на евреите, поради Божиите обещания към тях в Стария Завет, са „отпуснати” специални места за небето и не се нуждаят от Исус да ги спаси от греховете им.
Знам, че си търся белята като казвам това, но хайде да помислим логично. Вярваме ли в Библията или не? Щом християните от Деяния, повечето от които бяха евреи, обърнали се към Христос, енергично споделяха Исус в Израел и извън него, защо пък ние да се откажем от тази задача?
Благодарен съм, че Сюзан Пърлман и другите ми приятели от служението Евреи за Исус (ЕЗИ) в Сан Франциско не са се отказали. През юли 150 служители на ЕЗИ и доброволци излязоха в градската зона на Ню Йорк, включваща Лонг Айланд и северен Ню Джърси. Те разпространиха 1,8 милиона евангелски брошури по улиците, изпратиха 450 000 брошури по пощата и излъчиха филм за Исус на 80 000 ортодоксални евреи, говорещи идиш.
ЕЗИ бяха щастливи да обявят, че 241 евреи са се молили да приемат Христос за свой Спасител по време на кампанията им „Ето, вижте своя Бог”. Освен това 13 телевизионни канала излъчваха репортажи за ЕЗИ и всеки по-голям вестник писа статии за тях, включително и еврейската преса.
Разбира се, критиките заваляха. ЕЗИ са свикнали да ги очакват всеки път, когато споделят вярата си с еврейската общност. Но един служител на ЕЗИ отвърна: „Ако те знаеха това, което ние знаем за Исус, те биха ни подкрепили в прокламирането на Евангелието.”
Бог не е шизофреник. Той ни призовава не само да обичаме държавата Израел, но и да прокламираме посланието на Исус на евреите. Едната отговорност не отменя другата.
И докато говорим за противоречията и Израел, нека още малко да се подложа на критики като кажа, че Бог също така очаква от нас да се грижим за арабските си съседи и да споделяме Христос и с тях. Арабските християни на места като Витлеем, Бейрут и Багдад са често позабравени сред насилието в Близкия Изток. Те, може би по-добре от всеки друг знаят, че Исус е единствената надежда за примирение в този разкъсван от войни регион.
За нашите братя араби-християни е доста обезкуражително да гледат как ние поддържаме военните действия на Израел и същевременно не споделяме посланието за Христос с евреи. Пред тях изглеждаме сякаш вярваме повече на оръжия и бомби, отколкото на силата на Евангелието.
Как реагираме на тази сложна криза? Ние трябва да защитаваме правото на Израел за съществуване и да подкрепяме всяко усилие за спиране на тероризма, независимо дали е породен от Хизбула, Ал Кайда или Иранското правителство. Трябва да се молим за мира на Йерусалим, което също така значи и за 1,3 милиона араби, живеещи на израелска територия.
И най-вече трябва да се съгласим с молитвата на ап. Павел: „Така че целият Израел да бъде спасен” (Римл. 11:26). Всяко произраелско начинание няма да е наистина библейско, ако правим компромиси със служението си да споделяме любовта на Христос с първите, който Той дойде да спаси.
Превод: Мила Турлакова
Допълнение от Георги Бакалов
"Макар тази статия да не е пряко свързана с Близкия Изток и напрежението там, аз мисля, че е доста добра и провокира към размисъл. Какво мислите вие? Можете да напишете своя коментар, следвайки бутона по-долу."
Редактор на списание „Харизма”
Ракетите на Хизбула обсипват северен Израел, иранският президент се посвещава на каузата да изтрие Израел от картата, а израелското правителство с изненада разбира, че евангелските християни в САЩ са техните най-добри приятели. Ние изразяваме солидарност с народа на Израел както никога досега.
И това е добро, тъй като християните преди са таяли антисемитизъм. За радост ние променяме своя манталитет, народът ни взима страната на демокрацията и застава срещу тероризма.
„И все пак нашият предпазлив подход към Израел е създал една неловка теологична дилема. Макар че поради Библията се чувстваме задължени да защитаваме евреите от етническа омраза (както и би трябвало), също така имаме мандата да споделим Евангелието с евреи и с езичници. В крайна сметка самият апостол Павел, най-прочутият евреин, който някога се е обръщал към християнство, ни казва, че посланието на Христос беше пратено „първо на евреи” (Римляни 1:16, от New American Standard Bible)”.
За да усложнят нещата, някои евреи смятат, че евангелизмът е форма на антисемитизъм – като че ли обръщането на един човек към вяра в Христос го лишава от неговия еврейски произход. И заради това някои християни, въвлечени в произраелска активност, напълно са спрели да споделят Евангелието с евреи. Някои дори са оформили странни доктрини, според които на евреите, поради Божиите обещания към тях в Стария Завет, са „отпуснати” специални места за небето и не се нуждаят от Исус да ги спаси от греховете им.
Знам, че си търся белята като казвам това, но хайде да помислим логично. Вярваме ли в Библията или не? Щом християните от Деяния, повечето от които бяха евреи, обърнали се към Христос, енергично споделяха Исус в Израел и извън него, защо пък ние да се откажем от тази задача?
Благодарен съм, че Сюзан Пърлман и другите ми приятели от служението Евреи за Исус (ЕЗИ) в Сан Франциско не са се отказали. През юли 150 служители на ЕЗИ и доброволци излязоха в градската зона на Ню Йорк, включваща Лонг Айланд и северен Ню Джърси. Те разпространиха 1,8 милиона евангелски брошури по улиците, изпратиха 450 000 брошури по пощата и излъчиха филм за Исус на 80 000 ортодоксални евреи, говорещи идиш.
ЕЗИ бяха щастливи да обявят, че 241 евреи са се молили да приемат Христос за свой Спасител по време на кампанията им „Ето, вижте своя Бог”. Освен това 13 телевизионни канала излъчваха репортажи за ЕЗИ и всеки по-голям вестник писа статии за тях, включително и еврейската преса.
Разбира се, критиките заваляха. ЕЗИ са свикнали да ги очакват всеки път, когато споделят вярата си с еврейската общност. Но един служител на ЕЗИ отвърна: „Ако те знаеха това, което ние знаем за Исус, те биха ни подкрепили в прокламирането на Евангелието.”
Бог не е шизофреник. Той ни призовава не само да обичаме държавата Израел, но и да прокламираме посланието на Исус на евреите. Едната отговорност не отменя другата.
И докато говорим за противоречията и Израел, нека още малко да се подложа на критики като кажа, че Бог също така очаква от нас да се грижим за арабските си съседи и да споделяме Христос и с тях. Арабските християни на места като Витлеем, Бейрут и Багдад са често позабравени сред насилието в Близкия Изток. Те, може би по-добре от всеки друг знаят, че Исус е единствената надежда за примирение в този разкъсван от войни регион.
За нашите братя араби-християни е доста обезкуражително да гледат как ние поддържаме военните действия на Израел и същевременно не споделяме посланието за Христос с евреи. Пред тях изглеждаме сякаш вярваме повече на оръжия и бомби, отколкото на силата на Евангелието.
Как реагираме на тази сложна криза? Ние трябва да защитаваме правото на Израел за съществуване и да подкрепяме всяко усилие за спиране на тероризма, независимо дали е породен от Хизбула, Ал Кайда или Иранското правителство. Трябва да се молим за мира на Йерусалим, което също така значи и за 1,3 милиона араби, живеещи на израелска територия.
И най-вече трябва да се съгласим с молитвата на ап. Павел: „Така че целият Израел да бъде спасен” (Римл. 11:26). Всяко произраелско начинание няма да е наистина библейско, ако правим компромиси със служението си да споделяме любовта на Христос с първите, който Той дойде да спаси.
Превод: Мила Турлакова
Допълнение от Георги Бакалов
"Макар тази статия да не е пряко свързана с Близкия Изток и напрежението там, аз мисля, че е доста добра и провокира към размисъл. Какво мислите вие? Можете да напишете своя коментар, следвайки бутона по-долу."
22 октомври 2006
Документиране на връзката на Саддам с терора
От Рей Робисън
Наистина ли Саддам Хюсейн беше заплаха за сигурността на САЩ? Дали той имаше връзки с Ал Кайда и други терористични организации? Какво се случи с оръжията за масово поразяване, които според всички той притежаваше? Саддам продаде ли ги? Въобще съществували ли са някога?
Всички тези въпроси следваха президента Джордж Буш и администрацията му по петите от началото на войната в Ирак. Политици и уважавани американски военни служители и агенти на разузнаването са дебатирали върху двете страни на монетата, но доскоро широката публика разполагаше с твърде малко от необходимата информация, за да си състави мнение. Това обаче се променя.
Американското правителство конфискува хиляди секретни документи на иракското правителство след падането на Саддам, а Вашингтон едва наскоро пусна цяло съкровище от тези документи в официалния сайт на Пентагона. Документите, много от които на арабски и без придружаващ ги превод, предлагат множество гледни точки за събитията в Ирак от преди войната. За съжаление обаче файлът е огромен и несистематичен. Ровейки се из тайните му си е тежка задача – дотолкова, че американското правителство реши да я остави на другите.
Един от тези, които приеха предизвикателството, е Рей Робисън, понастоящем анализатор на проучвания на военни операции, специализиращ проучване на авиацията и снарядите в Хънтсвил, Алабама. Робисън е служил на активна служба като поддържащ стрелбата офицер за 3-та Бригада на Втора Пехотна Дивизия във Форт Луис, Вашингтон и като батальонен офицер в 101-ва Въздушнодесантна дивизия. 10-годишната му активна служба включва и участие във войната в Залива, и умиротворяваща мисия в Косово.
Робисън е служил и в Катар като агент в Агенцията по Отбранително Разузнаване, като част от ръководената от ФБР Група за проучване на Ирак (ГПИ), която внимателно изследва усилията на Саддам да създаде и укрие оръжия за масово поразяване. (Заключението на ГПИ: Саддам наистина е притежавал оръжия за масово поразяване, но е унищожил голяма част от тях, макар че отново може да си ги върне, ако срещу него не бъдат наложени санкции.)
Робисън ръководи група лингвисти, които да анализират, архивират и използват документите и материалите от режима на Саддам. Той е виждал хиляди от тези документи и техни преводи преди година, когато е работил с тях в Ирак. Той подробно е информирал висшия политически и военен ешалон на САЩ за разкритията на неговата група. За усилията си като ръководител на ГПИ Робисън е получил награда.
С малък брой независими преводачи, които да му помагат, Робисън ще преведе и анализира множество от неизследваните документи от режима на Саддам в ексклузивната серия на www.FOXNews.com ‘Досието на Саддам’.
Заедно с превода Робисън ще направи и анализ, който ще се базира на работата му за ГПИ и опита му в проучването на военни операции. Понякога той или друг преводач ще правят коментари в самия превод, за да бъде по-ясен, но ще запазят съдържанието на документа непокътнато. Целият им труд ще бъде свързан онлайн с оригиналните арабски текстове, качени на официалния сайт на Пентагона. Все пак анализът на Робисън се основава на неговото собствено мнение.
‘Вярвам, че онези, които просто искат да узнаят истината, ще намерят нова и шокираща информация в тези документи и дори може да променят мнението си за причините за войната’, казва Робисън. ‘Въпреки всичко тези документи не са ключа към всички въпроси, а заключенията може да се променят в зависимост от новооткрита документация.’
Превод: Мила Турлакова
Наистина ли Саддам Хюсейн беше заплаха за сигурността на САЩ? Дали той имаше връзки с Ал Кайда и други терористични организации? Какво се случи с оръжията за масово поразяване, които според всички той притежаваше? Саддам продаде ли ги? Въобще съществували ли са някога?
Всички тези въпроси следваха президента Джордж Буш и администрацията му по петите от началото на войната в Ирак. Политици и уважавани американски военни служители и агенти на разузнаването са дебатирали върху двете страни на монетата, но доскоро широката публика разполагаше с твърде малко от необходимата информация, за да си състави мнение. Това обаче се променя.
Американското правителство конфискува хиляди секретни документи на иракското правителство след падането на Саддам, а Вашингтон едва наскоро пусна цяло съкровище от тези документи в официалния сайт на Пентагона. Документите, много от които на арабски и без придружаващ ги превод, предлагат множество гледни точки за събитията в Ирак от преди войната. За съжаление обаче файлът е огромен и несистематичен. Ровейки се из тайните му си е тежка задача – дотолкова, че американското правителство реши да я остави на другите.
Един от тези, които приеха предизвикателството, е Рей Робисън, понастоящем анализатор на проучвания на военни операции, специализиращ проучване на авиацията и снарядите в Хънтсвил, Алабама. Робисън е служил на активна служба като поддържащ стрелбата офицер за 3-та Бригада на Втора Пехотна Дивизия във Форт Луис, Вашингтон и като батальонен офицер в 101-ва Въздушнодесантна дивизия. 10-годишната му активна служба включва и участие във войната в Залива, и умиротворяваща мисия в Косово.
Робисън е служил и в Катар като агент в Агенцията по Отбранително Разузнаване, като част от ръководената от ФБР Група за проучване на Ирак (ГПИ), която внимателно изследва усилията на Саддам да създаде и укрие оръжия за масово поразяване. (Заключението на ГПИ: Саддам наистина е притежавал оръжия за масово поразяване, но е унищожил голяма част от тях, макар че отново може да си ги върне, ако срещу него не бъдат наложени санкции.)
Робисън ръководи група лингвисти, които да анализират, архивират и използват документите и материалите от режима на Саддам. Той е виждал хиляди от тези документи и техни преводи преди година, когато е работил с тях в Ирак. Той подробно е информирал висшия политически и военен ешалон на САЩ за разкритията на неговата група. За усилията си като ръководител на ГПИ Робисън е получил награда.
С малък брой независими преводачи, които да му помагат, Робисън ще преведе и анализира множество от неизследваните документи от режима на Саддам в ексклузивната серия на www.FOXNews.com ‘Досието на Саддам’.
Заедно с превода Робисън ще направи и анализ, който ще се базира на работата му за ГПИ и опита му в проучването на военни операции. Понякога той или друг преводач ще правят коментари в самия превод, за да бъде по-ясен, но ще запазят съдържанието на документа непокътнато. Целият им труд ще бъде свързан онлайн с оригиналните арабски текстове, качени на официалния сайт на Пентагона. Все пак анализът на Робисън се основава на неговото собствено мнение.
‘Вярвам, че онези, които просто искат да узнаят истината, ще намерят нова и шокираща информация в тези документи и дори може да променят мнението си за причините за войната’, казва Робисън. ‘Въпреки всичко тези документи не са ключа към всички въпроси, а заключенията може да се променят в зависимост от новооткрита документация.’
Превод: Мила Турлакова
24 септември 2006
Уафа Салтън: "Това е сблъсък между свободата и подтисничеството.."
Предлагаме на вашето внимание откъс от интервюто на психиатърката Уафа Салтън от арабско-американски произход. Интервюто беше излъчено по Ал Джазира на 21 февруари, 2006г.
Уафа Салтън: Сблъсъкът, на който сме свидетели в световен мащаб, не е сблъсък на религии, нито на цивилизации. Това е сблъсък на две противоположности, на две епохи; сблъсък между начин на мислене от Средновековието и друг начин на мислене от 21-ви век; сблъсък между цивилизация и назадничавост, между цивилизованото и примитивното, между варварство и здрав разум. Това е сблъсък между свободата и подтисничеството, между демокрацията и диктатурата. Това е сблъсък между човешките права от една страна и тяхното нарушаване от друга. Това е сблъсък между тези, които третират жените като животни и тези, които ги третират като човешки същества. Това, което виждаме днес, не е сблъсък на цивилизации. Цивилизациите не се сблъскват, те се съревновават.
[...]
Домакин: От Вашите думи да разбирам ли, че това, което се случва днес, е сблъсък на културата на Запада и назадничавостта и невежеството на мюсюлманството?
Уафа Салтън: Да, точно това имам предвид.
[...]
Домакин: Чия беше идеята за сблъсък на цивилизации? Не беше ли на Самюел Хантингтън? Не беше на Бен Ладен. Бих искал да дискутираме този въпрос, ако не възразявате...
Уафа Салтън: Мюсюлманите са тези, които започнаха да използват този израз. Мюсюлманите се тези, които започнаха сблъсъка на цивилизациите. Пророкът на Ислям е казал: „Беше ми заповядано да се бия с хората, докато те не повярват в Аллах и в Неговия Пратеник.” Когато мюсюлманите разделиха хората на „мюсюлмани” и „не-мюсюлмани” и призоваха на война срещу не-мюсюлманите, докато те не повярват в това, в което самите те вярват, те поставиха началото на този сблъсък и започнаха тази война. За да спрем войната, те трябва да преразгледат своята ислямска свещена книга и програмата си, които са пълни с призиви за „такфир” и война с неверниците.
Другия участник каза, че никога не е обиждал вярата на другите. Но коя цивилизация по лицето на земята му позволява да нарича другите с обидни имена, които самите те не са избрали за себе си? Веднъж ги нарече „Ал ал-Дима”, друг път ги нарече „хора на Книгата”, а трети път ги сравнява с маймуни и прасета или нарича християните „тези, които предизвикват гнева на Аллах.” Кой му каза, че това са „хора на Книгата”? Те не са хора на Книгата, те са хора на много книги. Всички полезни научни книги, с които разполагаме днес, са техни, плод на тяхното свободно и творческо мислене. Кое му дава право да казва за тях, че „те предизвикват гнева на Аллах” или че са „тези, които са кривнали и са заблудени”, а след това да идва тук и да казва, че неговата религия му заповядва да се въздържа от обиди към вярата и убежденията на другите? Аз не съм християнка, мюсюлманка или юдеистка. Аз съм светски човек. Не вярвам в свръхестественото, но уважавам правото на другите да вярват в него.
Д-р Ибрахим Ал-Хули: Вие еретичка ли сте?
Уафа Салтън: Можете да кажете каквото поискате. Аз съм светски човек, който не вярва в свръхестественото...
Д-р Ибрахим Ал-Хули: Ако сте еретичка, няма смисъл да ви порицавам, тъй като вие богохулствате против исляма, Пророка и Корана...
Уафа Салтън: Това са лични убеждения, които не Ви касаят.
[...]
Уафа Салтън: Братко мой, ако искаш, можеш да вярваш и в камъни, стига да не ги хвърляш върху мен. Имаш пълна свобода да се покланяш на който поискаш, но убежденията и вярата на другите не те засяга, ако ще те да вярват, че Месия е Бог, Син на Мария или че Сатана е бог, син на Мария. Нека хората да вярват в това, което искат.
[...]
Уафа Салтън: Евреите са преминали през трагедията на Холокоста и са накарали света да ги уважава чрез своите знания, а не чрез терор, чрез своя труд, а не чрез викане и крещене. Човечеството дължи по-голямата част от откритията на ХІХ и ХХ век на еврейски учени. 15 милиона души, пръснати по целия свят, се обединиха и защитиха своите права чрез работа и знания. Не сме видели нито един евреин да се взриви в немски ресторант. Не сме видели нито един евреин да унищожава църква. Не сме видели нито един евреин да протестира като убива хора. Мюсюлманите са стрили на прах три статуи на Буда. Не сме видели нито един будист да подпалва джамия или посолство. Само мюсюлманите защищават своите убеждения като подпалват църкви, убиват хора и разрушават посолства. Този път няма да доведе до добри резултати. Мюсюлманите трябва да се запитат какво могат те да направят за човечеството преди да изискват от човечеството да ги уважава.
Абонамент за:
Публикации (Atom)