Евреи, християни и камъкът за препъване

От Дж. Лий Грейди
Редактор на списание „Харизма”

Ракетите на Хизбула обсипват северен Израел, иранският президент се посвещава на каузата да изтрие Израел от картата, а израелското правителство с изненада разбира, че евангелските християни в САЩ са техните най-добри приятели. Ние изразяваме солидарност с народа на Израел както никога досега.

И това е добро, тъй като християните преди са таяли антисемитизъм. За радост ние променяме своя манталитет, народът ни взима страната на демокрацията и застава срещу тероризма.

„И все пак нашият предпазлив подход към Израел е създал една неловка теологична дилема. Макар че поради Библията се чувстваме задължени да защитаваме евреите от етническа омраза (както и би трябвало), също така имаме мандата да споделим Евангелието с евреи и с езичници. В крайна сметка самият апостол Павел, най-прочутият евреин, който някога се е обръщал към християнство, ни казва, че посланието на Христос беше пратено „първо на евреи” (Римляни 1:16, от New American Standard Bible)”.

За да усложнят нещата, някои евреи смятат, че евангелизмът е форма на антисемитизъм – като че ли обръщането на един човек към вяра в Христос го лишава от неговия еврейски произход. И заради това някои християни, въвлечени в произраелска активност, напълно са спрели да споделят Евангелието с евреи. Някои дори са оформили странни доктрини, според които на евреите, поради Божиите обещания към тях в Стария Завет, са „отпуснати” специални места за небето и не се нуждаят от Исус да ги спаси от греховете им.

Знам, че си търся белята като казвам това, но хайде да помислим логично. Вярваме ли в Библията или не? Щом християните от Деяния, повечето от които бяха евреи, обърнали се към Христос, енергично споделяха Исус в Израел и извън него, защо пък ние да се откажем от тази задача?

Благодарен съм, че Сюзан Пърлман и другите ми приятели от служението Евреи за Исус (ЕЗИ) в Сан Франциско не са се отказали. През юли 150 служители на ЕЗИ и доброволци излязоха в градската зона на Ню Йорк, включваща Лонг Айланд и северен Ню Джърси. Те разпространиха 1,8 милиона евангелски брошури по улиците, изпратиха 450 000 брошури по пощата и излъчиха филм за Исус на 80 000 ортодоксални евреи, говорещи идиш.

ЕЗИ бяха щастливи да обявят, че 241 евреи са се молили да приемат Христос за свой Спасител по време на кампанията им „Ето, вижте своя Бог”. Освен това 13 телевизионни канала излъчваха репортажи за ЕЗИ и всеки по-голям вестник писа статии за тях, включително и еврейската преса.

Разбира се, критиките заваляха. ЕЗИ са свикнали да ги очакват всеки път, когато споделят вярата си с еврейската общност. Но един служител на ЕЗИ отвърна: „Ако те знаеха това, което ние знаем за Исус, те биха ни подкрепили в прокламирането на Евангелието.”

Бог не е шизофреник. Той ни призовава не само да обичаме държавата Израел, но и да прокламираме посланието на Исус на евреите. Едната отговорност не отменя другата.

И докато говорим за противоречията и Израел, нека още малко да се подложа на критики като кажа, че Бог също така очаква от нас да се грижим за арабските си съседи и да споделяме Христос и с тях. Арабските християни на места като Витлеем, Бейрут и Багдад са често позабравени сред насилието в Близкия Изток. Те, може би по-добре от всеки друг знаят, че Исус е единствената надежда за примирение в този разкъсван от войни регион.

За нашите братя араби-християни е доста обезкуражително да гледат как ние поддържаме военните действия на Израел и същевременно не споделяме посланието за Христос с евреи. Пред тях изглеждаме сякаш вярваме повече на оръжия и бомби, отколкото на силата на Евангелието.

Как реагираме на тази сложна криза? Ние трябва да защитаваме правото на Израел за съществуване и да подкрепяме всяко усилие за спиране на тероризма, независимо дали е породен от Хизбула, Ал Кайда или Иранското правителство. Трябва да се молим за мира на Йерусалим, което също така значи и за 1,3 милиона араби, живеещи на израелска територия.

И най-вече трябва да се съгласим с молитвата на ап. Павел: „Така че целият Израел да бъде спасен” (Римл. 11:26). Всяко произраелско начинание няма да е наистина библейско, ако правим компромиси със служението си да споделяме любовта на Христос с първите, който Той дойде да спаси.

Превод: Мила Турлакова

Допълнение от Георги Бакалов

"Макар тази статия да не е пряко свързана с Близкия Изток и напрежението там, аз мисля, че е доста добра и провокира към размисъл. Какво мислите вие? Можете да напишете своя коментар, следвайки бутона по-долу."